Устойчивата плащеница Христова

Автентичността на една от най-ценните християнски реликви, плащеницата, с която е било обвито тялото на Спасителя в гроба, днес съхранено в град Торино (Италия), не един път е била подставена под съмнение. Последно това стана през 1988 г., когато лаборатории в Оксфорд, Тъксън и Цюрих, подложили на анализ с карбоний 14 една частица от платното, изобразяващо тяло на мъртъв страдалец, стигат до заключението, че тъканата не може да бъде по-ранна от ХІІІ-ХІV век и следователно не е от времето на събитията описани от евангелистите. В същност те стигаха до времето на появяването й, незнайно от къде, във Франция около средата на ХІV век. С това се потвърждаваше преценката на много наблюдатели от онова време, включително и на действащия тогава папа, че обектът издава много по-късна направа. Оставаше на показ на различни места във Франция и последно в катедралата на град Торино, само като наивно изображение на Спасителя, което е в състояние да подклажда набожност към Христовото странаие и благодарни чувства заради последвалото изкупление на човешкия род. Отношението към нея коренно се промени само в края на ХЗХ век, когато при едно излагане на показ в Торинското й хранилище бе установено, че нечетливите петна на повръхността й представляват негатив на сградалец с явни признаци на бичуване и разпъване на кръст, отговарящи на описаното в евангелието. Въпроси за изграждането на невъзможната картина, за произхода на тъканта, връзката й с древното предание за неръкотворната икона, наречена „авгар, абагар”, с течение на десетилетията оформиха цяла научна дисциплина „синдонология” (от гръцкия термин за „плащеница”). Привържениците на хипотезата за нейната автентичност не се примиряват с заключението на специалистите от споменатите три университета. Като първо те изтъкват, че частта ползвана за химическия анализ не принадлежала на оригиналния ппат, а на някаква по-късна кръпка; и второ, че пробата с карбоний 14 се преиначава, когато обектът е бил подложен на силни температури, като при пожар –а такива пожари е имало няколко пэти в историята на реликвата, последно в края на ХVІ век. От тези дни е признанието на един от изследователите от преди 20 години, проф. Кристофър Бронк Рамси, е признал за достоверни аргументите на противната страна и изказал готовност анализът да бъде повторен имайки предвид резервите им, т.е. ползвайки частица, със сигурност принадлежаща към оригиналната тъкан и при уговорката, че във всеки случай резултатите се преиначават ако същата е претърпяла пожар. Изказването му се съдържа в нов документален филм на BBC, който ще бъде излъчев на 26 април, във връзка с Пасха по реда на григорианския календар.