сряда, 23 юли 2008 г.

На такива е Царството небесно

Уважаема редакция,Желая чрез страниците на Вашият вестник да разкажа за една 82 годишна жена , за баба Вера Дончева от гр.Куклен,която с невероятна за годините си усърдност в продължение на дълги години,от ранна пролет до късна есен се грижи всеотдайно ,ревностно и безвъзмездно (без да търси благодарности и отплата ) за цветята и цветните градинки на църковния храм „ св.Троица „ гр.Куклен.С пословично трудолюбие и грижовност всеки ден рано сутрин и малко след залез слънце тя окопава ,плеви ,подрязва и полива цветята за радост на богомолците.Всичко това тази незабележима женица го върши с радост и желание , не за да изкупи прегрешенията си към бога и хората , а от вътрешна убеденост и потребност да твори красота и да прави добро.Превита ,прекършена от времето и годините баба Вера не знае умора ,делник и празник и сякаш единствения смисъл на живота й са цветята ,нейните цветя,на които е придала част от себе си ,от своята душа и сърце , като че ли нейната отдавна прецъфтяла младост се връща чрез тях отново и отново, със свежестта и красотата си за да ни напомнят за вечно възраждащата се младост и преходност на живота .Ние забързани в своето сиво ежедневие не забелязваме край нас тези скромни хора ,на които се крепи живота . Нека й отдадем необходимото уважение и почит и да молим господ да й дава здраве и живот още дълги години да ни радва с труда си .С уважени : В .Петров Гр.Куклен

понеделник, 5 май 2008 г.

VІ Ислямо-хпистиянски колоквиум в Рим

В края на април в Рим се състоя тридневен семинар на католически и ислямски специалисти, посветен на отношенията между вяра и разум. Съорганизатори бяха Папския съвет за междурелигиозен диалог и Техеранската органиция за международни връзки и ислямска култура, с председатели, от католическа страна, кардинал Жан-Луи Торан, а от ислямска – д-р Махди Мостафави. Темата бе разгледана в рамките на шест лекции, като една бе посветена специално на въпроса за насилието в съответните култури на двете религии. В комюникето издадено в края на срещата се съобщава, че участващите са постигнали съгласие върху няколко основни принципа, и по-специално, че вяра и разум са дар от Бога и не си противоречат, въпреки че понякога вярата може да се окаже над разума, но никого против него. Те са също по същество против насилието, въпреки че за съжаление понякога и от едната, и от другата страна са били злоупотребявани за да бъдат извършени насилия.
Двете страни са се съгласили да сътрудничат и в бъдеще да насърчават религиозния дух, и по-специално духовността, както и уважението към религиозните символи и моралните принципи.

събота, 3 май 2008 г.

СРЕЩА НА ВЪРХА

В навечерието на папското пътуване в САЩ в средата на април, ватиканският ежедневник L’Osservatore Romano публикува интервю с историка Массимо Франко, автор на книга с загадъчното заглавие „Паралелни империи – Ватиканът и Съединените щати. Два века съюз и конфликти (1788-2005)”, излязла преди три години. Вземайки повод от неспокойната история на дипломатическите отношения между двете сили, едностранно прекъснати от САЩ покрай убийството на президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г., с претекста, че един от съзаклятниците се укривал в Папската държава, и само близо век по-късно постепенно възстановени, станали все по-топли по време на студената война, с личен представител на президента от 1984, до пълното им възстановяване на дипломатическо ниво през 1990 с постоянен посланик William Wilson от страна на САЩ и апостолически нунции Pio Laghi (после кардинал) от страна на Ватикана, и новите напрежения през последните години на хилядолетието до днес, най-вече поради различията им по въпросите на мира (Палестинския въпрос, Ирак) и аспекти от международното сътрудничество в сектора на здравеопазването и демографията (раждаемост, начин на борбата със СПИН).
Както обяснява в интервюто си, авторът разбира тези две величини – САЩ и Ватикан - като „паралелни глобални империи”, т. е. единствените в настоящия исторически момент, в състояние да прожектират присъствието си глобално върху цялата планета. Едната ,САЩ, като водеща военна и техническа сила на всички континенти (hard power), другата, Светият престол, като водещ със моралната си сила на медиатор, убедител, благовестител сред всички култури, етноси и съсловия (soft power).
В този смисъл донякъде се повтаря парадигмата за „двата града” по Блажени Августин, или „небесния и земния Йерусалим” (мозайки в абсидата на много древни базилики, като Свети Климент в Рим). С разликата, че древната схема ги противопоставя до изчезването на едната, а днес се търси съгласуване на целите и средствата за постигането им.
Затова папата отиде да гостува, а не да воюва отвъд океана.

петък, 4 април 2008 г.

Източноевропейски форум за диалог - "Мостове"


На 24 март 2008 г. в гр. София се състоя учредително събрание на Сдружение “Източноевропейски форум за диалог – “Мостове” (НПО за религиозен и културен диалог).
Учредители са млади хора от различни вероизповедания:
Ангелина Владикова – християнка, православна
Петър Граматиков – християнин, православен
Асен Минков – мюсюлманин
Милка Георгиева - християнка, православна
Диана Хусеин – мюсюлманка
Светлана Караджова – християнка, католичка
Велислав Алтънов – християнин

Приет бе устав, председател на сдружението, управителен съвет, правилник за дейността.За председател на сдружението бе избрана Ангелина Иванова Владикова.
За членове на Управителния съвет бяха избрани:
1. Милка Георгиева
2. Светлана Караджова
3. Диана Тахсин Хусеин
Целите на новото сдружение са подчертаване ролята на религията в преодоляването на насилието и изграждането на устойчиво европейско общество и ролята на България като мост между християнството и исляма. България като пример за източноевропейска държава, в която мирно съжителстват различни религии и култури. Привличане на обществения интерес в религиозната сфера и подчертаване ролята на вярата в съвременното общество. Поощряване толерантността и мирното съжителство между различните религиозни и културни общности.

събота, 8 март 2008 г.

Все пак се множим

Последните статистически обработени данни за състоянието на католическата църква през 2005-2006 сочат, че тя продължава да расте и да устоява своето положение на най-широко представено вероизповедание в света. Официалният справочник на Светия престол Annuario Pontificio 2008 съобщава за едно увеличение на верните в световен мащаб от 1.40%, преминавайки от 1 115 000 000 през 2005 на 1 131 000 000 верни през 2006, или 16 милиона души в повече от предишната статистика за 2004-2005 г. В сравнение с 1990 г. прирастът е от 110 милиона нови католици, колкото населението на Германия и Полща заедно.
Данните бяха представени на Светия отец по време на аудиенция дадена на статистическия екип на Светия престол в края на февруари, когато му бе връчено също последното издание на годишника.Отбелядани са също някои движения на цифрите през 2007, като учредяването на 12 нови териториаялни разпределения (епархии, диоцези)
Новохиротонисаните епископи през годината са били 169 души.
Сонмът на свещеническия персонал се е увеличил с малко повече от 600 души, достигайки кота 407 262, колкото Варна, ако бяха събрани в един град. След спада в края на миналия век, духовенството леко расте годищно от 2000 година насам, като намалението в Европа и Америка се компенсира стабилно от наплива на свежи духовни сили в Азия и Африка. С близо 1% са нараснали семинаристите във висшите духовни школи, като днес са общо 115 480, от които най-много се намират в Америка (над 37 000), най-малко в Океания (до 1000)

събота, 16 февруари 2008 г.

Устойчивата плащеница Христова

Автентичността на една от най-ценните християнски реликви, плащеницата, с която е било обвито тялото на Спасителя в гроба, днес съхранено в град Торино (Италия), не един път е била подставена под съмнение. Последно това стана през 1988 г., когато лаборатории в Оксфорд, Тъксън и Цюрих, подложили на анализ с карбоний 14 една частица от платното, изобразяващо тяло на мъртъв страдалец, стигат до заключението, че тъканата не може да бъде по-ранна от ХІІІ-ХІV век и следователно не е от времето на събитията описани от евангелистите. В същност те стигаха до времето на появяването й, незнайно от къде, във Франция около средата на ХІV век. С това се потвърждаваше преценката на много наблюдатели от онова време, включително и на действащия тогава папа, че обектът издава много по-късна направа. Оставаше на показ на различни места във Франция и последно в катедралата на град Торино, само като наивно изображение на Спасителя, което е в състояние да подклажда набожност към Христовото странаие и благодарни чувства заради последвалото изкупление на човешкия род. Отношението към нея коренно се промени само в края на ХЗХ век, когато при едно излагане на показ в Торинското й хранилище бе установено, че нечетливите петна на повръхността й представляват негатив на сградалец с явни признаци на бичуване и разпъване на кръст, отговарящи на описаното в евангелието. Въпроси за изграждането на невъзможната картина, за произхода на тъканта, връзката й с древното предание за неръкотворната икона, наречена „авгар, абагар”, с течение на десетилетията оформиха цяла научна дисциплина „синдонология” (от гръцкия термин за „плащеница”). Привържениците на хипотезата за нейната автентичност не се примиряват с заключението на специалистите от споменатите три университета. Като първо те изтъкват, че частта ползвана за химическия анализ не принадлежала на оригиналния ппат, а на някаква по-късна кръпка; и второ, че пробата с карбоний 14 се преиначава, когато обектът е бил подложен на силни температури, като при пожар –а такива пожари е имало няколко пэти в историята на реликвата, последно в края на ХVІ век. От тези дни е признанието на един от изследователите от преди 20 години, проф. Кристофър Бронк Рамси, е признал за достоверни аргументите на противната страна и изказал готовност анализът да бъде повторен имайки предвид резервите им, т.е. ползвайки частица, със сигурност принадлежаща към оригиналната тъкан и при уговорката, че във всеки случай резултатите се преиначават ако същата е претърпяла пожар. Изказването му се съдържа в нов документален филм на BBC, който ще бъде излъчев на 26 април, във връзка с Пасха по реда на григорианския календар.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ БАЛКАНИ

До 20 февруари в Рим се приемат заявки за участието на студенти в курс по Университетско сътрудничество за мир и развитие на Балканите. Инициативата се вписва в една общо европейска програма подета съвместно от Папския университет „Пречистия кръст”, Римския университет La Sapienza и Университета в Сараево. Курсът завършва с магистърска степен.

четвъртък, 14 февруари 2008 г.

Ускорена канонизация

На богослужението във връзка с третата годишнина от смъртта й на 13 февруари 2004, епископът на Коимбра (Португалия) е съобщил, че с кратки темпове предстои канонизирането на сестра Лучия, една от свидетелите на появяването на Света Богородица във Фатима през 1917 г. и пазителка на тъй наречената Фатимска тайна.
След ранната им смърт другите двама свидетели Яцинта и Франсиско Марто бяха канонизирани от папа Йоан Павел ІІ през 2000 г. По канон процедурите по канонизацията на светиите не трябва да стартират преди пет години от смъртта на богоугодника, но в случая се прави изключение поради растящия интерес в църквата и бързо набраната информация. Подобно изключение бе направено и с регионалната ни подвижница Майка Тереза Калкутска, родена в Скопие през 1910 г., починала през 1997 и каноницирана през 2003.

вторник, 12 февруари 2008 г.

Случаят Боби Фишер, и не само

В края на януари световните медии гръмнаха с новината за смъртта в Рейкиавик (Исландия) на шахматната звезда Боби Фишер, с уточнението, че при наближаване на смъртния си час поискал да бъде погребан от католически свещеник, въпреки че през целия си живот е бил считан за човек с еврейско вероизповедание. Не е ясно дали междувременно той е бил също приет в католическата църква. Тъй като опелото и погребението не представляват същинско тайнство (sacramentum) да сатолиците, а ритуал (sacramentale), може да се отслужова също за некатолици и даже нехристияни (като, например, ползването на осветена вода, носенето на кръстче или иконички). Възможно е обаче той да е приел католичество, но обстоятелството, по негово разпореждане, да не е било разпространено в медиите.
Подобен бил случаят с известния френски философ Анри Бергсон, който в завещанието си изповядва, че вътрешно бил убеден в истинността на католическата църква, обаче се въздържал да премине публично в лоното й, тъй като неговите братя евреи тогава били жестоко преследвани от нацистите и не желаел да ги напусне в разгара на холокоста, добавял обаче, че при смъртта си искал да баде погребан католически. И наистина когато починал през 1942 г. обредът на гроба му бил извършен от католически духовник, който джентълменски поканил също равин зада прочете на свой ред съответна заупокойна молитва по старозаветния канон.

понеделник, 11 февруари 2008 г.

Украинци на аудиенция след 70 години

Всички йерарси на източно-обрядната гърко-католическа (униатска) църква в Украйна бяха приети за пръв път след 70 години на аудиенция във Ватикана. Оформила се в края на ХVІ-ти век като отделна източно-обрядна структура в лоното на католическата църква (Брест-Литовск 1596), усраинската църква бе разтурена от съветския режим през 1946 г. тя преживя един период на неелгалност до 1990 г., когато можа да възстанови структурите си, за да се развива буино до днес. Предполага се, че не по-малко от 10% от украинците членуват в редиците й, веднага след привържениците на Московската патриаршия и доста преди другите църковни формирования, сред които и една Украинска патриаршия. Освен това в страната съществува също една западно-обрядна католичедса обшност от около един милион верни, повечето от полски произход. В словото си пред тях Светият отец отправил апел за сътрудничество със западно-обрядните им съверци и разбирателство с източно-православното болшинство в страната.
Украинските униати са разпределени в 3240 енорийски общности, с 2721 църкви (и още 306 са в строеж), със 78 манастира, 755 неделни училища. Църковният персонал се състои от 16 епископи, 1976 свещеници, 590 монаси, 729 монахини (има също една българка сред тях, игумения Сусана Кацарова), а близо 1300 семинаристи се подготвят за църковна служба в духовни семинарии в страната и в чужбина.

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

НОВА НАДЕЖДА ЗА МЕДИИГЕ

Както всяка година на 24 януари, календарен празник на св. Франциск Салски, патрон на католическата преса, папата подписа послание в подготовка на годишното, вече 42-ро, честване на Световния ден на комуникациите, който, както е известно, су състои на първия неделен ден след Петдесятница. Тази годишното послание е посветено на темата „Медиите на кръстопът между стремежа за надмощие и служенето. Да търсим истината за да я споделяме с другите”.
Разделено на 6 параграфа, посланието започва с констатацията за растящото влияние на медиите в съвременното общество, до степен, че същите все по-често се явяват като средство не само за надмощие, а и като водещи играчи в събитията, които те самите създамат с цел надмощието над човека (§ 1). Следва изброяване на заслугите на същите медии за преодоляването на злини и прекрачването на разделенията между хората от различни групи, като способстват за обмяната на информация в световен мащаб, за ограмотяването на световното население, за общуването, демокрацията, диалога между хората и по-голямото разбирателство сред тях. Същевременно обаче те нерядко се превръщат в пособия за провеждането на интереси на отделните играчи на световната сцена, както това става когато са насочени към преследването на идеологически цели или към пласирането на продукти (реклама с невярно съдържание). С претекста, че представят реалната картина на нещата, те в същност нерядко предлагат извинения и изкривени начини на поведение в личния, семейния и обществения живот. С цел да си гарантират аудитория, прибягват даже до престъпване границите на морала, до вулгарности и сцени на насилие. Често предлагат технологии и поощряват начини на живот и поведения, които в крайна сметка водят до все по-щироко разтваряне на ножицата между богати и бедни в световен мащаб (§ 2).
Следователно медиите, а с тях и човечеството, днес се намират пред един кръстопът, пред дилемата да избират между доброто и злото, каквато не сме познавали досега.
Налага се да се запитаме доколко е разумно да позволяваме на медиите да слугуват на безконтролните възможности да се налагат на аудиторията си и да попаднат в ръцете на онези, които си служат с тях за да манипулират съзнанието на хората. Не е ли по-разумно да направим така, че да останат в служба на човека и на доброто (§ 3)?
Следователно –продължава Негово светейшество- ролята, която са си изградили напоследък в обществото, засяга основите на антропологията, т.е. на понятието човек, истинското предизвикателсгво за третото хилядолетие. Медиите днес наистина касаят основни измерение на човека като такъв и на онова, което той представлява. Когато медиите изпускат етичните си котви и се освобождават от обществените си задръжки, те пропускат идеята за централното значение и неприкосновеното достойнство на човека, заплашвайки неговата съвест, неговия свобеден избор и, в крайна сметка, обуславят свободата, даже живота и съвестта му.
Необходимо е медиите да се насочат в защита на човешката личност и на пълното уважение на достойнството му. Съществуват предложения да заговорим за „инфоетика”, както вече говорим за „биоетика” (§ 4).
Не трябва да позволяваме медиите да се превърнат във високоговорители на икономическия материализъм и на нравствения релативизъм, истинските бичове на нашето съвремие. Нека напротив те да станат проводници ва истината пред онези, които са изкушени да я отричат или направо да я рушат. Към тази възвишена и омайваща цел са призовани медиите: да ползват всички изразни форми, все по-красиви и изтънчени, каквито са в състояние да си създадат(§ 5).
Последният параграф (§ 6) от посланието на папата е натоварен с голям оптимизъм, че светлината на Спасителя ще ни помогне да догоним възвишените цели, към които медиите са призовани в служба на човека. Той изтъква също успеха на многобройни медиини програми и продукти, зачитащи човека и неговото достойнство във всички отрасли и направления в света на медиите и комуникациите.

сряда, 16 януари 2008 г.

ТОНИ БЛЕЪР, КАТОЛИК

Най-дълготрайният великобритански премиер след Втората световна война, Тони Блеър, по Коледа официално бе приет в католическата църква, след няколкогодишна катехистична подготовка. От години той проявяваше интерес към католическото вероизповедание на семейството си и редовно посещаваше католически служби, но чакаше края на мандата си като министър председател за да не озадачи общественото мнение на острова, което от времето на Реъормацията през ХVІ век ненавижда католици на ръководни места в страната, като за няакои държавни постове, каквито са крал или кралица, са изрично забранени по закон. Въпреки това, католическото вероизповедание във Великобритания е днес най.широко практикуваното в страната, и много клирици от официалната англиканска църква изрично клонят към католицизма. Няколко стотин духовници от различен ранг преминаха през последните години в лоното на католическата цэрква, най-вече покрай спора бушуващ при тях за въвеждането на жени свещеници и епископи в системата на църквата им. На 7 юни миналата година Тони Блеър беше на аудиенция при папа Бенедикт ХVІ във Ватикана.

понеделник, 14 януари 2008 г.

ЙЕЗУИТИ НА СЪБОР

От 7 януари в генералната им квартира в Рим, недалеч от Ватикана, се провежда 35-тото Генерално Събрание на ордена на отците йезуити, най-многобройната и, по мнение на наблюдатели, най-мощната структура на католическата църква, специално ангажирана в сектора на културата и мисионерсттвото. Въпреки че по статут генераолният им настоятел е избран пожизнено (както впрочем папата и затова известен с прозвището „черния папа” по цвета на облеклото им), това събрание ще трябва да избере новия им генерален настояател, поради оставката на ностоящия, отец Петер-Ханс Колвенбах, приета като изключение от Негово светейшество предвид напредналата възраст на титуляра, който скоро ще навърши 80 години. Участват в събора 225 члевове на ордена, от които 217 са велики избиратели представляващи големите континентални подразделения на общността им, с 18 делегати от Африка, 40 от Латинска Америка, 64 от Азия и Австралия, 69 от Европа и 34 от Северна Америка. В интервю за ватиканския официоз L’Osservatore Romano от 5 януари отец Колвенбах заяви, че обществото на отците йезуити на настоящото събрание ще даде израз на онова, което ще трябва да бъде предприето с оглед бъдещето на ордена. Както по-нататък обясни, събранието започва с оценка на настоящото положение, с положителните и отрицателните нюанси на картината. От този анализ би трябвало да се породи образа на човека, който ще ръководи ордена по пътя начертан им от Бога, дали ще бъде пророк или мъдрец, обновител или готов на компромиси, съзерцател или активист, човек на пробива или човек ва единението Нишката, която обвързва всичики йезуити, действащи в най-различни ситуации по цялото земно кълбо, е тяхната погранична мисия, да се подвизават по границите, които някога бяха тези на хрискиянския свят, а днес преминават между евангелието и съвременната келтура, между вярата и науката, между църквата и обществото, между „благата вест” и един объркан свят. Ще ни се налагат най-разнообразни решения, които обаче ще трябва да се крепят на следващите три критерия: възвестяване на Божието слово, съпричастие в живота на Христа, свидетелснване за любовта, която Духът иска и подхранва в нас. Навлизайки в конкретиката на мисията, която се очаква орденът на йезуитите да изпълнява през следващите години, отец Колвенбах спомена специално перспективата да възстановят присъствието си в Китай, страната, която е била обект на техния апостолат още от началото на съществуването на ордена през ХVІ век до прокудването им от там през 1949 г.

неделя, 13 януари 2008 г.

БЛАГОВЕСТИЕ И ПРОЗЕЛИТИЗЪМ

Предвид растящата обърканост на мнозина, вътре и извън църквата, за смисъла на евангелизацията, т.е. разпространяването на христианското послание в света, вероучителният отдел на светия престол в средата на декември разпространи документ с обяснения що е това да разпространяваш Словото и как то се различава от прозелитизма, който плаши много хора, и релативизма, от който пък страдат даже членове на църквата. Озаглавен „Доктринна бележка относно някои аспекти от евангелицацията” , новият ватикански документ е продукт на дългогодишно наблюдении на ситуацията и консултации между специалистите от вероучителния отдел още от времето когато той се ръководеше от настоящия папа до преди избирането му на върха на църковната система преди три години.
Текстът изхожда от констатацията за растящите недоразумения ширещи се напоследък по повод мисията на църквата да възвестява Божията любов на всички хора, като някои считат, че не е нужно да проповядваме обръщането в християнската вяра, тъй като било възможно да се постигне спасение и без човек да познава Христа и без да бъде включен изрично в църквата. Това, подчертава документът, се дължи на доминиращия днес в обществото и в съвременната култура релативизъм, който отрича възможността човешкия ум да позняава истината. Срещу подобна нагласа в документа се насърчава предлагането на християнската истина и диалога по нея с другите, при зачитането на пълната свобода на всяко човешко същество. Става въпрос –обяснява документът – „за едно правилно предложение и за една услуга, които биха могли да направят по-ползотворни отношенията между хората” . Същото важи, освен за отделните хора, също и за различните културни среди, тъй като евангерието не представлява някакво ограничение, а е богатство достъпно за всички: „Всяка среща с отделния човек или с дадена култура е в състояние да разкрие нови възможности за евангелието, може би недостатъчно изразени преди това, които ще обогатят живота както на вярващите, така и на църквата”.
В този смисъл не е евангелизация диалогът , ако е придружен с насилие или с внушения незачитащи достойнството и религиозната свобода на другия. Разширяването на периметъра на църквата – се подчертава- не означава разпространяването на някаква властова група в чужди територии, а въвличане в мрежата от Христови приятели, която свързва помежду им небе и земя, континенти и епохи.
Църквата, от католическа гледна точка, е носител на Божието присъствие сред хората и следователно се явява като проводник на истинското хуманизиране на човека и на света.
Текстът държи да изтъкне, с думите на Втория ватикански събор, че зачитането на религиозната свобода на другия и насърчаването й не трябва да означава безразличие спряма истинато и доброто. Напротив любовта е онази, която стимулира Христовите последователи да възвестяват на всички спасителната истина!
Специално внимание обръща новият ватикански документ на въпроса за съотношението между евангелизация (възвестяването на християнската вяра) и икуменизъм (делото за обединението на християните). Те не трябва да се смятат като противоположни: напротив, разединението на християните е онова, което най-сериозно пречи на разпространението на християнската вяра. Ако християните успеят да се явят пред другите религии в един обединен фронт, проповядването ще се окаже много по-ефикасно. Там където живеят други християни –както в България, например- католиците са призовани за проявяват искрено уважение към традициите и духовните им богатства, както и желание за сътрудничество.
„ В случай, че християнин не католик, убеден в истината на католическата църква, поиска да да бъде приет в пълното общение с нея, фактът трябва да бъде погледнат като дело на Светия дух и израз на религиозна свобода, и в никакъв слеучай не трябва да се порицава като плод на прозелитизъм, в отрицателния смисъл на термина, както понякога се разбира. Документът завършва с характерния за ностоящия папа призив: „Възвестяването и свидетелстването за Христовото евангелие представляват първата услуга, която християните могат да предложат на всеки човек и на цялото човечество”

петък, 11 януари 2008 г.

Подаръци от францисканите

На 10 януари в училището в Бърдарски геран имаше изненада за всички. Францисканите конвентуалци от енорията в Плевен донесоха подаръци за децата.
Свещениците Станислав Жемински, Ярослав Барткиевич, брат Марек Шубзда и отец Асен Генов, енорийският свещеник, зарадваха възпитаниците на Детския дом в селото и всички деца в училището. Свещениците се поинтересуваха от какво друго имат нужда децата и следващия път ще донесат бои, химикалки, тетрадки и други ученически пособия.