Органов концерт в софийската катедрала

На 17 декември 2007 г. (понеделник) от 19 ч. в католическата катедрала “Свети Йосиф” в София ще се има органов концерт, организиран от Полския институт в София и католическата енория.

Органистът е проф. Анджей Хорошински от Полша.

В програмата са творби на Бах, Клерамбо, Вивалди, Сен-Санс, Шопен, Карол Шимановски, Мечислав Сужински. Входът е безплатен.

Анджей Хорошински - органист, композитор и преподавател, е завършил с отличие Музикалната академия във Варшава. Изнася концерти в почти всички европейски страни, в Израел, САЩ, Канада, Япония. Свири в реномирани зали като Националната филхармония във Варшава, Koncerthuset в Стокхолм, катедралата "Нотр Дам" в Париж, King s College Chappel в Кеймбридж, аулата "Павел Шести" във Ватикана, катедралата "Св. Патрик" в Ню Йорк. Автор е на концерт за орган и оркестър, на камерна, органова, хорова и филмова музика, на транскрипции на оркестрови творби за орган. Води майсторски класове в много европейски страни, в САЩ, Япония, Южна Корея и Израел. Член е на журито на органови конкурси във Франция, Германия и Полша. Музикантът е консултант и автор на множество проекти в областта на строителството на органи в Полша.

НОВА ПАПСКА ЕНЦИКЛИКА: НАДЕЖДАТА

Да вярваш с надежда-да се надяваш с вяра!

В навечерието на предколедния сезон, когато за западните християни започва новия годишен литургичен цикъл, на 30 ноември папа Бенедикт ХVІ ни изненада с втората енциклика от стъпването си на папския престол преди по-малко от три години, озаглавена, на латински език “Spe salvi”, думи на Апостола до Римляни (8, 24), които по текста на синодалното издание на Библията звучат „Вашето спасение е в надеждата”. Във вероучителната система на католическата църква папските енциклики се нареждат на първо място по авторитет и доктринна изправност след догматичните определения или уточнения, издадени от вселенски събор или от папа, говорещ с пълната власт на папското си служене, известно като “ex cathedra”. Предишната му първа енциклика, със затлавие “Deus caritas est”, за която четете в в брой 2 от 2006 г. на в. Абагар, беше посветена на въпроса за християнската любов. С настоящата тема Светия отец преполовява пътя към изясняването на основната богословска триада християнски добродетели: вяра, надежда и любов, залегнали и в популярното понятие за името на българската столица, кръстена на светата мъченица София, майката на трите дъщери Вяра, Надежда и Любов. Редно е да очакваме, че тема на следващата му енциклика ще бъде въпросът за вярата.

В свойствения си стил папа Бенедикт развива тезата си изхождайки от библейските текстове, където става въпрос за тази духовна сила, надеждата, и проследявайки конкретното й приложение в историята на църквата и в живота на християните, с многобройни и силни примери в поведението на подвижници и мъченици на християнската вяра.

Документът, от общо 80 страници А4,основно разделен на 49 последователно номерирани параграфи (по които в бъдеще ще бъде цитиран), след увод от един параграф (§ 1) е разделен на две части, от които първата (§§ 2-31) обяснява от различни гледни точки понятието „християнска надежда”, а втората локализира и посочва ситуациите при които се подхранва и расте надеждата у християните (§§ 32-48), като един последен параграф представя Божията майка като пример и идеал за обнадеждените християни (§49).
Заглавия и подзаглавия, които придружават текста, ще бъдат без съмнение от полза за да си направим една предварителна представа за материята третирана тъй компетентно от Светия отец: Вярата е надежда (§§ 2-3); Новозаветното и древноцърковното понятие за надеждата, основаваща се на вярата (§§ 4-9); Какво представлява вечният живот? (§§ 10-12); Егоистична ли е християнската надежда? (§§ 13-15); Еволюцията на християнската вяра-надежда в съвременния свят (§§ 16-23); Истинският облик на християнската надежда (§§ 24-31). Навлизайки в темата за конкретните ситуации, където по-лесно и по-буйно вирее християнската надежда, новата папска енциклика специално изтъква: молитвения живот (§§ 32-34), благотворителността и страданието (§; 35-40), мисълта за Страшния съд (§§ 41-48) и накрая, като заключение, примера на Пресветата дева (49).


Тъй като последният текст на папата е крайно богат и сложен в разгъването си и трудно може да бъде обобщен чрез сухи изречения, ще се опитаме да представим някои от характерните му точки, считани за особено оригинални от повечето коментари, появили се непосредствено след публикуването на енцикликата.

Вярата е надежда
Още в уводния си параграф авторът поставя въпроса за взаимодействието на двете основни християнски добродетели –вярата и надеждата. Като разглежда редица основни библейски пасажи, специално такива от новозаветните книги, като посланията на апостолите, стига до заключението, че вяра и надежда за християните не само са тясно свързани, а че също нерядко свободно си разменят контурите, както например в Първо съборно послание на Петър (3, 15), така че вярата да прилича на надеждата, а надеждата –на вярата.
Благовестието (на древно-гръцки,евангелието), че Христос е възкръснал, не е просто някаква информация, която сме призовани да приемем като вярна, а още повече като събитие свързано със съдбата ни: че по-силата на Христовото възкресение и ние ще постигнем нов живот. Затова християните благовестят, като убеждават, с думи и поведение, че идва спасението. „Можем с право да кажем- пише папата – че християнството не се явяваше само като някаква `блага вест`- едно съобщение с неизвестно дотогава съдържание....Това означава, че Евангелието не е просто някаква комуникация за неща, които сега узнаваме, а съобщение, което произвежда събития и променя живота. Тъмната врата на времето, на бъдещето, широко се разтваря. Оня, който има надежда, живее различно от: получил е нов живот” (§ 2).
В предишен брой на вестника (Виж „Вярата –терзание на безверието”, Абагар 10, 2007) обяснявахме, как от тази жизнена близост на понятията следва възможността да черпим духовна сила от едната или от другата при изкушение във вярата или, съответно, при отчаяние в живота.


Тя не е само блян
По нататък (§ 7-9) Светият отец взема отношение по едно вековно разминаване между християните с католически и православни убеждения и тези приели постулатите на реформацията от ХVІ век. Докато последните редуцират съдържанието на вярата до субективното си убеждение, че обещанията (в същност, спасението) ще бъдат постигнати само в бъдещето, към което се стремим по силата на християнската си надежда ( респективно упование), християните с по-далечни корени поддържат тезата, че във вярващия вече съществува зародиша, зачатъка на обещаните неща, с които са действително свързани още отсега чрез Божията благодат и светите тайнства, най-вече чрез Пресветата евхаристия.

Тя е дейна и в живото, и в обществото
Подобно мнение би трябвало да влия също на вижданията на християните за структурата на обществото и на реда във вселената (§§ 4-6). Доколкото несправедливото разпределение на благата между хората днес не може всеоще да бъде премахнато по силата на християнските ни убеждения, остава вярно, че християнинът не може да гледа на другите –и да действа в последствие - освен като към чеда Божи и братя в Христа, както и що се отнася до вселената, че тя не робува изключително на астрофизическо закономерие, на космически каприз, или на на астрологията, а е послушна на Божието провидение и воля.

Крайната й цел –вечния живот
Крайният стремеж на вярващия, както изповядва (чрез кръстниците), в рамките на обреда (в Западната църква) в предверието на храма, когато предстои да приеме Светото кръщение, е „вечния живот”. Което означава, че тази е целта, която той ще преследва през всички дни от съзнателния си христиански живот. Светият отец си дава сметка, как свъременният човек в същност изпитва противоречиви чувства, що се отнася до живот-без край (§ 10). От една страна, иска да живве, обаче според начина и мярката на сегашния живот, какъвто познава тук на земята и в обстановката на събитията около себе си. Като вижда този живот в условията на надпреварата с другите, с отпадащите си физически и психически сили, всяко удължение –още повече ако е безкрайно- с придружаващите го процеси на състаряване и прогресивна зависимост от другите – не може да му се струва идеално. Така че живот и смърт непристойно се смесват във въображението на съвременния човек, особено невяращия или вторично вярващия. С помоща на Августин Блажени, когото от младините си е изучавал, папата ни връща към тази основна тайна на вечния живот, като осъществяване на една мечта, безсмъртието, присъща на всяко човешко същество, обаче извън и даже противно на конкретните му представи за живота, тъй както го среща около себе си. Става въпрос за постигане на едно щастие, което никой повече няма до ни отнеме, както впрочем сам Спасителят ни уверява в евангелието от Йоана (16, 22): „ Ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме” (§§ 10-12).


Има надежда, и надежда
В едно обстойно подразделение на текста си папата разчиства представата за надеждата, каквато обчеството си е създало от Ренесанса насам, като стремеж заа овладяване на действителността чрез свободния разум на човека, довело с времето до мащабните покушения и срещу разума, и срещу свободата на човека, именно защото и двата считани за неподчинени на Бога, който ни зове към живот и щастие от друго качество (§§ 16 -23). В отговор Светият отец призовава двете страни, вярващи и децата на „просветлението”, да навлязат в полезен диалог за целите и границите на прогреса, през етапите предложени му от разума и свободата на човека. От християнска гледна точка тези граници касаят нравственността на човека (Десетозаконието вписано в сърцето на всяк човешко същество) и неговата свобода на избор при всички условия, даже с риск да греши. Те не могат да бъдат прекрачени безнаказано в името на прогреса, който би накърнил не само достойнството, а и естеството на човека, създаден свободен по образ и подобие на Бога.

Във втория основен раздел на документа (§§ 32-48) Светият отец разглежда конкретиката на ситуациите, където за християнина по буйно се разраства надеждата в духа му. Това са молитвата, деятелността, страданието, мисълта за Страшния съд.

Молитвата
Молитвата ме насочва към Бога –към оня, който със сигурност ще ме изслуша във моите мъки и въжделения, даже когато всички други са ми обърнали гръб. Светият отец цитира примера на виетнамския калдинал Нгуен ван Туан, описан в автобиографичната му книга „Молитви на надеждата”, където обяснява, как успял да запази духовно равновесие по време на 9-годишната тотална изолация в комунистическия лагер, където е бил задържан след установяването на режима в средата на 70-те години: въпреки мълчанието на всичко друго, той непрестанно говори с Бога и чувства как надеждата за избавление ежедневно расте у душата му. Това, както обяснява папата, напълно отговаря на казаното от Августин Блажени за молитвата като упражнение на надеждата –колко по-далечно изглежда постигането на желаната цел, толкова по-силно наплива молитвеното настроение (§ 33).


Деятелност и страдание
Да действаш, да изпълняваш задачи и да гониш цели е израз на надежда в бъдещето –даже такива, които касаят ежедневието ти, като икономиката и политиката. Те също се превръщат в стапала за духа когато човек осъзнае тяхната посредственост и подчиненост на върховната цел –изпълнението на Божията воля и постигането на вечното спасение.
Това става още по-ясно при положение на страдание и телесна немощ. Когато човек успее да превърне болката и безсилието си в позитивно настроение към битието, това означава, че е изчистил пътя към крайната цел, която вярата, т.е. Бог, му гарантира.

Ден последен, ден Господен
В последните параграфи на този основен документ Светият отец се връща към едно понятие от Символа на вярата, Страшния съд – времето и мястото на Божията присъда за делата на хората, тъй картинно описан в Евангелието според Матея, и мощно предаден от Микеланджело в стенописа си в Сикстинската капела във Ватикана. Най често разглеждана като време за равносметка, тази апокалиптична развръзка в историята на човечеството, по думите на папата, се явява като възтържествуване на Божиите обещания –да награди постоянствалите във вярата, надеждата и лябовта, не само с признанието за тяхната праволинейност, а с вечния живот в неговото царство, тъй дълго мечтано и преследвано.
До страшния съдия, накрая (§ 49), както е традиция за основните документи последните няколко папи, като фон на всичко обрисувано в документа, се явява фигурата на Божията майка, образец и стимул за християните по-пътя към обещаното избавление, с право наричана „майка на добрата надежда”.

Архим. Проф. ГЕОРГИ ЕЛДЪРОВ

Канонизацията на порицания философ

Антонио Розмини-Сербати (1797-1855), духовник, основател на монашеско общество, философ и политически мислител, навремето строго санкциониран от църквата, на 18 този месец ще бъде канонизиран с ранг блажен. Ръкоположен свещеник през 1821 г., той се явява като един от водещите философи от времето с мащабни трудове издаващи пристрастие към идеализма, като „Есе за произхода на идеите”, :Трактат за нравственото съзнание”. Загрижен за обединението на Италия, тогава разпокъсана на десетина държавици, през 1848 г. посредничи пред папа Пий ІХ да бъде създадена една обща италианска федерация с президент папата. Говори се даже, че скоро ще бъде обявен за кардинал. Всичко се променя след като през 1849 г. издава написаната набързо ,в течение на само десет дни, своя пледоари за :Петте рани на църквата”, с предупреждения какво може да се случи на свободата и единението на църквата, ако раните й не бъдат изцерени. Най-разярена е, по негово мнение, раната причинена от невежеството на верните и клира от всички нива. Авторът е незабавно порицан от папа Пий ІХ (1849). Подложен на духовен процес през 1854 г., лично е оправдан, но над съчинението му остава да тежи първоначалното неодобрение, като, повече от 30 години след смъртта му, през 1887 г. 40 избрани цитата са официално санкционирани и прикрепени към официалния списъка на забанените книги (Index Librorum Prohibitorum), за да бъдат извадени от там само през 2001 г., имайки предвид, че повечето от тях съвпадаха с отделни становища на Втория ватикански събор.

СРЕЩА НА ВЪРХА

В понеделник 6 ноември, във Ватикана се срещнаха двама висши лидери на световните религии, 80-годишният римски папа Бенедикт ХVІ и гарантът за изправността на исляма, 85 годишният саудитски крал Абдуллах, пазител на двете свещени места на ислямския свят, Мека и Медина. Това ставаше за пръв път в историята на двете религии –въпреки че навремето Абдуллах, всеоще престолонаследник, бил на аудинция при папа Йоан Павел ІІ.
В комюникето издадено след 30-минутния разговор в частния кабинет на папата, освен обичайните откровения за сърдечната атмосфера и въпросите от общ интерес, в съобщението се изтъква специално желанието на двете страни да работят за междукултурния и междурелигиозен диалог и в частност за сътрудничеството между християни и мюсюлмани, най-вече в подкрепа на мира и справедливостта, както и по отношение на редица ценности, които стоят близо до мирогледите на двете религии, с изрично споменаване на стабилността на семейната клетка. Както все по-често се забелязва в някои регионални ситуации, където и едните и другите са дискриминирани от религиозно преобладаващото население, християни и мюсюлмани показват готовност да си сътрудничат. Такива процеси са на лице напоследък в Мианмар (до 1959 г., Бирма) и Индия, а вероятно скоро ще се появят и в Китай.
Както е известно в Саудитска Арабия живеят няколко милиона християни, до десет на сто от населението, повечето гастарбайтери и представители на чуждестранни мисии, в откровено неравностойно политическо и обществено положение, с немалко ограничения в практикуването на религиозните си убеждения.

ТАМПЛИЕРИТЕ : След 7 века, истината

На 25 октомври във Ватикана бяха представени, в рамките на високонаучен симпозиум, оригиналните източници на процеса срещу тамплиерите, един от стълбовете на християнската цивилизация в продължение на три века. Изданието от само 799 екземпляра съдържа цялата документация, съхранена досега във Ватиканския таен архив, със всички обвинения, отговори в защита, процедури (инквизиция), свидетели и решения както на гражданския така и на църковния съд, респективно на френската и на ватиканската страна. Представянето се състоя в една от най.престижните зали на Ватикана, Аулата на Синода, където по статут периодически се събират генералните асамблеи на католическите епископи. Освен висшите ватикански сановници, отговарящи за Апостолическата библиотека (Раффеле Фарина) е за Тайния архив (Серджо Пагано), държаха лекции и направиха изказвания редакторите на изданието и признати специалисти по темата. За всичко ще информираме нашите читатели, щом се доберем до материалите на историческата реабилитация, станала възможна и поради искреното желание на нашата църква „да признае греховете си” и да иска прошка за (зло)стореното през вековете.
Не е нужно да припомняме фактите около началото и подвизите на голямото рицарско движение на тамплиерите, което заедно с хоспиталиерите (днес Малтийски орден) дава отпор на настъплението на исляма към сърцето на християнска Европа. Те винаги представляват елита на християнските армии и последна защита на крепостите им. Съревнованието между двете организации, някои непремерени алианси с едната или другата страна на вътрешнохристиянски конфликти (така тамплиерите през 1305 г. се съюзяват с разрушителя си Филип Красиви срещу своя духовен гарант, папа Бонифаций VІІІ) и най-вече огромното влияние, което упражняват в християнския свят чрез богатствата и връзките си на Изток и на Запад, водят до конфликти, дебнене и нерегламентирани хватки. Опити да бъдат сложени под по-голям политически и църковен контрол се забелязват десетилетия преди трагичния им край. Така Вторият лионски събор през 1274 г., където участват исполините на западно-християнската богословска мисъл, Бонавентура и Тома Аквински, и се постига широко съгласие за обединение с източното православие (Лионска уния), взема решение тамплиери и хоспиталиери да се обединят в едно тяло, но идеята не се приема и през 1306 Великия магистър Жак дьо Моле, завършил на клада през 1314 г., категорично я отхвърля.
Убедени сме, и искаме да мислим, че новата документация ще докаже на първо място искрената лоялност на тамплиерите към католическата църква, въпреки мащенската роля, която в случая взела връх в отношенията с едни от най-достойните й чеда.

Духовни упражнения във Варна

В католическата църква „Свети Архангел Михаил” във Варна ще се проведат духовни упражнения в две части.
От 26 до 28 октомври 2007 г. ще тече курс „Самарянка”, който е предназначен само за жени. Това ще е време за духовно обновяване, както и за възможност да се започне нов живот с Църквата.
На 3 и 4 ноември 2007 г. курс „Филип” (Нов живот с Бога) пък е за всички, които искат да вникнат в прекрасния дар на новия живот с Бога. Организаторите припомнят, че без конкретни решения и стъпки във вярата нищо не може да се постигне.
Повече информация ще намерите на адрес http://www.catholicvarna.com/

Варненската енория в интернет

Вече и енория "Непорочно зачатие на Дева Мария" във Варна има свой сайт. Можете да го посетите на адрес http://www.catholicvarna.com/index2.php
На пет езика всички жители и гости на морския град могат да получат информация както за живота на енорията, за новини от католическия смят, така и да получат достъп до библиотека в електронен вид.

Реликви - дарение за музей

Агенция БГНЕС разпространи новината, че дарение от лични вещи на католическия епископ Евгени Босилков получи Историческия музей в Плевен. Сред тях са разпятие, ползвано от свещеника, броеница и парче от ризата, която е носил в затвора. На 3 октомври 1952 г. комунистически съд осъжда на смърт епископ Евгений Босилков, по обвинение в шпионаж и антидържавна дейност. Екзекутиран е тайно на 11 октомври, а и до днес не е известно къде е погребан.

Концерт в катедралата "Св. Йосиф"

На 7 октомври от 17 ч. в софийската катедрала "Свети Йосиф" ще се състои концерт, наречен Psalmenconzert - песни и псалми, в изпълнение на Цветан Денев (глас), Светла Бешовишка (пиано), Мими Антонова (сопрано) и Пенка Казанджиева (текст).
В програмата M. Luther, G. Allegri, J.S. Bach, M. Ravel, J. Bock, L. Graap, A.L. Webber, Ts. Denev.
Входът е свободен. Заповядайте!

Незнайни подвижници в Църквата

Желая чрез Вашият вестник Абагар да разкажа на читателите му за един колкото и уникален,толкова и обикновен,рядко срещан човек. За отец Кирил Дойчев от град Куклен - бивш свещеник, понастоящем пенсионер по болест. Отец Кирил дълги години с апостолска жар е проповядвал словото божие с личен пример и дела .Повече от 20 години, 7 от които в нашия град, е служилвсеотдайно на бога и хората, грижил се е и се грижи за болни и самотни хора, утешава и подкрепя страдащите. Подпомага с малки суми,според възможностите си бедни хора. В продължение на 3 месеца е давал храна на една болна и стара жена, 3-5 години (всеки ден)отделя от собствената си храна за един самотен човек.Със скромните си спестявания, подобно на Йовковия Серафим,е закупил и подарил на хора и на учреждения (училище, библиотека, кметство, поща и др.). 180 евангелия ,60 библии,100 стенни икони на св.Богородица, 60 малки инконки за лека кола, 40 масивни пейки,направени по негова поръчка (които подарил на всички учреждения,църкви и джамия в града ни), 30 столчета и табуретки, 60 купички и лъжици- алпака за обредно хранене и др. (в с. Филипово, с. Присъдец –Тополовградско, и с. Розово-Казанлъщко). Отец Кирил е зачитана и уважавана личност в града ни, както от млади и стари, така българи,турци и роми. Нека господ му даде здраве и дълъг живот и нека все така всеотдайно да служи на бога и хората.


Куклен, 31.08.2007
(Подпис: В. Петров)


Приятно е и представлява изключителна гордост за нас да поместим възхитителната Ви оценка, толкова рядка днес в нашето общество, за личността и делото на един скромен и измъчен труженик на източно-обрядната ни църква. Нямаме честа да познаваме лично отец Кирил, но сме виждали негови снимки като млад свещеник отпреди близа 30 години, колко гордо си носи униформата, през едно време, когато да бъдеш католически духовник в България не се считаше за толкоз престижно и много малко хора смееха да приемат църковен сан. Възхищавали сме се също от фигурата на неговия родственик и едноименник отец Кирил Дойчев Старши, истински апостол сред нашите верни в пограничните региони, където навремето е понасял лишения и унижения, даже побой от страна на недружелюбиви инославни събратя. В стари снимки осанката му нерядко се откроява около папския представител в България, архиепископ Анджело Ронкалли, по-късно папа Йоан ХХІІІ, който очевидно високо го ценял. Сигурно в семейната памет на Дойчеви ще има спомени за онази връзка с големия папа.

Русенската енория със собствен сайт

Католическата енория "Св. Павел от Кръста" в Русе може да се похвали с един много добре изглеждащ сайт, който можете да видите на адрес http://www.catholic.bg/ruse/site/index.php?lang=bg

Богато съдържание, винаги актуална информация, събития - минали и предстоящи, богата галерия - всичко това е само малко от видяното в сайта. Останалото ще откриете сами. Приятно разглеждане!

Разведряване в Китай

По информация на АР от 21 септември в Пекин е бил току що въведен в длъжност съвместно одобреният от Ватикана и от Китайското правителство 42-годишния нов архиепископ Джозеф Ли Шан. Събитието, едва забелязано от медиите и от обществото, представлява нов сигнал за разведряване на отношенията между Пекин и Ватикана, причинено от претенциите на червения режим да решава самостоятелно при назначаването на епископи в страната, като най-често предпочита да си избира послушни на партийните наредби сановници.
Монс. Ли Шан замества предишния архиепископ Фу Тиешан, известен със сервилното си отношение към компартията, починал през април. През последните 20 години католическата църква в Китай постепенно засилва позициите си. Забелязва се истински бум на свещенически призвания и възраждане на основни църковни структури, като манастири, духовни семинарии, растяща социална дейност, все по-чести контакти с органите на Светия престол. Изчислява се, че католиците са нараснали петкратно в Китай от налагането на комунистическия режим около средата на миналия век, преминавайки от около 3 милиона на днешните 15 милиона, като още толкова са китайците католици извън границите на Китай – в Тайван, Хонконг и по далечната диаспора в Югоизточна Азия и Америка.

Лекция на Фабрицио Мастрофини в МВнР

Днес от 11 ч. в зала 101 на Министерство на външните работи се състоя публична лекция на Фабрицио Мастрофини, главен редактор и медиен експерт в радио „Ватикана”, организирана от Дипломатическия институт. Темата на лекцията беше „Балканите – кръстопът на Европа. Ролята на католическата църква”. На лекцията присъстваха дипломати, сред които папският нунций Монсеньор Джузепе Леанца, експерти и журналисти.
Фабрицио Мастрофини запозна слушателите с йерархията в Църквата, с ролята на папата в политиката, воден от принципите на Евангелието, и наблегна на тезата, че единствено на основата на прошката може да се издигне сградата на мира в света.

Отец Ян Твардовски с книга на българския пазар

В Полския институт на ул. Веслец 12 днес от 18 ч. ще бъде представена книгата на отец Ян Твардовски „Време без сбогуване – избрана поезия и проза”. Преводът е от познатата вече Димитрина Лау-Буковска, а издателството е Libra Scorp.
Ще присъстват отец Луциан Бартковяк (от мисията на отците възкресенци в България) и Денчо Михов, директор на издателството.
Стиховете ще изпълнят Богдан Глишев и Надя Цончева.

От сайта на Полския институт предлагаме следната информация:

Отец Ян Твардовски – поет, автор на много книги, преведени на над 10 езика. Един от най-забележителните автори на съвременна религиозна лирика. Творчеството му се радва на огромна популярност. Твардовски пише и проза, съдържаща разсъждения по проблемите на молитвата и вярата. Отец Твардовски е лауреат на много награди – в т.ч. на Pen Club 1980, на Фондацията “Алфред Южиковски” 1980, Doctor Honoris Causa на Люблинския университет.

Димитрина Лау-Буковска – известна българска поетеса и преводачка на полска литература на български и на българска литература на полски език. Автор на две поетични книги, издадени в България. По-важни преводи на полска литература: в т.ч. Римски Триптих на Карол Войтила – Йоан-Павел ІІ (2005); Избрани стихове на Зб. Херберт (2001); 19 книги с проза – повести, научна публицистика, философия (В. Гомбрович, Януш Гловацки, Лешек Колаковски и др.), 18 театрални пиеси (В. Гомбрович, С.И.Виткевич, Йежи Брошкевич, Ст. Пшибишевска). Лауреат на полски и български отличия.

Икуменическа среща в Бозе (Италия)

От днес до сряда в манастира Бозе, в западната отсечка на Алпите, се състои годишна среща на тема източноправославната духовност, с инициатор манастирското братство и специално игумена му брат Енцо Бианки и под патронажа на двамата водещи патриарси на източното православие, Цариградски Вартоломей І и Московски Алексей ІІ. По този повод в алпийската обител сe срещат богослови, духовници и миряни от двете основни традиции на християнската църква, източната и западната, за да разгледат заедно дълбоки основни въпроси на съвременния човек, жаден за съществена християнска духовност. Тазгодишната тема е „Преображението на Господа в източноцърковната традиция”. Послания и пожелания са пристигнали както от двамата патрони на срещата, така и от висши ватикански сановници.

Абагар, брой 10, октомври 2007-Предпечат

Октомврийският брой на в. Абагар след броени дни ще бъде в ръцете ви. Следва съдържанието му:

Акцент: Вярата, терзание на неверието, по повод последната книга за Майка Тереза Калкутска, с откровенията за духовната й битка за вярата.

Рубрика Modus Vivendi представя новия блог на кръг Абагар (www.sursumcorda1.blogspot.com), с оригинална концепция за „добрата новина”.

Репортажи за две събития с абагарско участие: изложба в Банско на 1 септември и вечни обети в Белене на 12 септември.

Съдбата на потъналата в земята Софийска катедрала „Свети Йосиф”.

Годишнини на Проф. Йосиф Гагов, починал през 1967 г., и на Йосиф Търновалийски, последния ефемерий на бившия цар Фердинанд, загинал през 1992 г. , и двамата на една и съща дата, 14 септември.

В Рубриките, между другото, четем: репортаж за кончината на сиамеца Ми-Ну (1993-2007), пресни църковни вести; редове от нашата кореспонденция; признание на грешки в последния брой; рецензиия на житие на св. Гаврил на Скръбната Дева, превод от италиански на семинариста Страхил Каваленов.

Истина-Veritas, брой 9, 2007

В предверията на всички католически църкви в България ще намерите новия брой на официоза на Българската епископска конференция, месечното издание Истина-Veritas от месец септември 2007, с богато църковно и духовно съдържание.
Сред по-важните приноси ще отбележим на първо място пълния текст на посланието на папа Бенедикт ХVІ в подготовка на ХХІІІ Световна младежка среща в Сидни, Австралия, през 2008 г. Следват няколко репортажа за църковни събития в страната: честването на патронния празник на катедралата в Пловдив (Жана Стоева), едно поклонничество на италианци от град Сериате в светилището, издигнато в квартал Горна Баня в чест на блажени папа Йоан ХХІІІ, навремето прекарал десет години в България като представител на Светия престол (Росица Малинова); историята и настоящето на село Покрован, известно като „католическия Батак” (Иподякон Милен Найденов, на летен стаж в селцето), семинаристът Койчо Димов предлага профил на св. Йоан Златоуст, а Митко Караджов описва островната република Малта, един от бастионите на католическата църква в Средиземно море. Бившият посланик във Ватикана, проф. Владимир Градев помества третия откъс от мащабното си изследване за Светия престол, като най-малката велика дипломатическа сила в света. Иван Теофилов напомня правото и задължението да се гласува на изборите. На стр. 7 е поместен дълъг цитат на Майка Тереза Калкутска, особено полезен в браздата на сензацията, появила се в следствия на последната й биография, за която ще четете в новия брой на в. Абагар, който отива на печат в сряда, 19 т.м.
Попълват броя подбрани вероучителни редове (катехизис) и вести из живота на църквата по света

Органов концерт в катедралата "Свети Йосиф" в София

На 23 септември, когато капуцинския орден чества свети отец Пио, най-големият харизматик на XX век в католическата църква, в софийската катедрала "Свети Йосиф" ще се състои голям органов концерт под надслов "С почит към Богородица" в изпълнение на световноизвестният органист Кшищоф Вилкус (Krzysztof Wilkus) от Полша.

Кшищоф Вилкус е роден през 1947 г. Концертирал е в цяла Европа, органист е на катедралата в Познан, преподавател по орган. Награден е с ордена "Особени заслуги към полската култура"

Раните Господни

На 17 септември във всички францискански църкви по света се отбелязва денят, в който свети Франциск от Асизи е получил стигматите - раните Господни.

Радио ТАУ-Белозем

Католическо Радио ТАУ с офиси в Белозем, община Раковски, бележи нови етапи в развитието си. От днес тече двудневен курс по радиожурнализъм и радиотехники за група доброволни участници, събрани от основателя на медията, отец Кшищоф Кужок. Лекциите се водят от експерти на Радио Ватикан, д-р Фабрицио Мастрофини и шефа на българската редакция към Ватиканската радиостанция, Димитър Ганчев. Във вторник, 18 септември, двамата ще гостуват на МВнР, където ще присъства също представител на в. Абагар.

Християни заливат Арабския полуостров

Увеличението на мюсюлмани в някои европейски страни със забележителни проценти от 2-3% и привидно неудържимото изселване на християни от редица страни в Близкия изток (Палестина, Ливан, Ирак) са широко компенсирани от стихийния прираст на християни на Арабския полуостров, където се срещат много по-високи проценти по отношение на доминиращото ислямско население. По данни изнесени от официоза на италианската епископска конференция L’Avvenire от 19 август, в Саудитска Арабия, сред едно общо население от около 20 милиона жители само католиците представляват над 5%, един процент равен на най-високия в европейска страна, като този на мюсюлманите в Германия. А освен католици там живеят още толкова протестанти и известен брой православни и други източни християни, което увеличава тяхното присъствие над 10%. Още по-обнадеждваща е картината в Кувейт, Оман, Катар и особено в Обединените арабски емирства в югоизточната част на Арабския полуостров, където при едно общо население от около 4 милиона души, чужденците представляват над 70% от местното население, като само католиците са над 35% - верни от Филипините, Керала, Индонезия, Централна, Западна и Източна Африка Такива проценти не е имало от времето, когато на полуострова се появи Пророка Мохамед в края на VІ век.

Индийски епископи на курс по кибернетика

Двадесетина католически епископи, от общо над двеста от епископската им конференция, приели да се запишат на четиридневен семинар по кибернетика и интернет . Предложението е било направено от специалната комисия за медиите на Индийската епископска конференция и изрично подкрепено от председателя й, кардинал Телесфол Топпо, който е с туземно индийско родословие, убеден, че така за църквата се отваря още един прозорец към човечеството. Както е известно Индия е сред водещите десет страни в ползването на интернет в света.

Долу църковния фанатизъм!

Както бе съобщено от Квебек и от Рим вчера, ръководството на една монашеска общност в Канада и на съответното движение в други страни е било отлъчено по решение и след консултации между няколко Ватикански отдела. Става въпрос за „Обществото на Пресветата Богородица на всички народи”, иначе известно като „ Армията на Мария”. Пряк повод за строгата духовна мярка било неканоничното ръкополагане на дякони и свещеници от страна на ръководството на движението.Освен изрично посочените лица, декретът заплашва със същата мярка всички онези, които биха дръзнали съзнателно и свободно да се присъединят към концепцията на движението.

Нова книга по енориите

Скоро по енориите ще можете да намерите нова книга - „Габриел на Скръбната Божия Майка. Като светкавица в небето на светостта”. Автор е Габриеле Чинголани, а преводът на български е от семинаристът Страхил Каваленов. Изданието е осъществено с помощта на пасионистите, а чудесното книжно тяло е дело на тяхното издателство San Gabriele Edizioni в Италия.
Книгата разказва за живота на родения в Асизи на 1 март 1838 г. светец пасионист. Има и много хубави снимки от светилището на светеца в Абруцо, в градчето Изола дел Гран Сасо.
Умира на 27 февруари 1862 г. и през 1908 г. е беатифициран от папа Пий X, заради многобройните чудеса, които стават на гроба му. На 13 май 1920 г. е провъзгласен за светец от папа Бенедикт XV. През 1926 г. е избран за един от покровителите на италианската младеж.

Обети в Белене - 2

На този ден, 12 септември, в Обществото на сестрите на свети Йосиф на Явлението, има практика да се полагат първи или вечни обети. В Белене сестра Катерина Будур днес положи своите вечни обети в присъствието на провинциалната настоятелка сестра Смарагда Руссо от Атина, Гърция. Присъстваха още две сестри от Атина – сестра Ана-Мария и сестра Марина. От Пловдив дойде сестра Марияна Караколева, а сестра Агнеза и сестра Луиза са от беленската база на жозефинките.
От всички монашески женски общества имаше силно присъствие като съучастие в радостта на сестрите. Почти всички свещеници от Никополската епархия уважиха събитието, както и гости от родното място на сестра Кати – Стар Бешенов в Банат, Румъния.
Повече по темата и снимки от деня на адрес http://www.karadzhova.blogspot.com/

Филмов вестивал в Полша

В края на май в манастира на францисканите в Ниепокаланов (Полша) се състоя единственият по рода си ХІІ-годишен фестивал на филмовата продукция с определено религиозна тематика, тази година под мотото „Който обича не е никога сам”.
Участваха представители на 18 различни нации от петте континента, включително и седем от нашия източноевропейски регион (но не и от България) . Бяха представени 140 филми и 74 мултимедиини програми.
Първата награда бе спечелена от филма на южно-африканския режисьор Норман Сервеис „Да сееш със сълзи” за акцията на католическата църква в борбата срещу Хив-Спина на Черния континент.

Обети в Белене

На 12 септември в Белене ще положи вечни монашески обети сестра Катерина Будур, от обцеството на сестрите жозефинки. Очаква се да участват представители на всички енории от Никополската епархия, както и нейни посестрими от различни манастири в България и чужбина. Сестрите жозефинки, основани във Франция около средата на по-миналия век, действат в България още преди освобождението, особено в сектора на образованието. Техните пансиони в София, Пловдив и Бургас са оставили добър спомен сред питомките им, някои днес с високи научни степени.

Фестивалът в Белозем

Щастливо приключилият на 25 август VІІІ Международен младежки фестивал, организиран от отците капуцини в Белозем, община Раковски, продължава все още в спомените на участвалите. Напливът на похвални отзвуци от събитието е мотивирало организаторите да издадат в най-скоро време книга с текстовете на посланията.

Доростолски митрополит в Рим

До 13-ти септември Доростолски митрополит Иларион е на посещение във Вечния град с богата програма лични и църковно-обществени дела. Вече е посетил исторически римски църкви и му предстои да бъде приет във Ватикана. На 14-ти ще бъде в архиерейското си седалище, което същият ден чества своя патронен празник на Честния Кръст Христов.

Смени в Москва

Досегашният първи католически архиепископ със седалище в Москва, монс. Тадеуш Кондрушевич сменя руската столица с белоруската. На негово място се очаква да дойде архиерей от италианска националност, чието име обаче все още не е разпространено. Широко разгласена от медиите тези дни и у нас, е вестта, че папският нунций в Москва, Антонио Менини, преди това на служба в България (2000-2002), е бил удостоен с наградата на Руската православна църква „Свети Даниил” ІІІ степен.

Папата в Австрия

На 7-9 септември папа Бенедикт ХVІ предприе своето девето международно пътуване с цел Австрия... Срещи с власти, народ, младежи, преклонение в светилището на Божията Майка в Марияцел, което честваше 850-та си годишнина (у нас тогава Византийското робство е вече към края си) и пред мемориала на жертвите на холокоста (развихрил се особено жестоко в страната, тогава анексирана от Третия райх); слова,слова, все отлично изградени, все ясно насочени, все внимателно изслушани докрай от близки и далечни. Трите дни от престоя му бяха белязани от проливни дъждове – които обаче нито провалиха, нито промениха темповете, местата и насоките на събитието.

Добрата новина

Добрата новина е религиозната новина – че има Бог, че има живот, правда, добри хора, добри каузи. Християнството в частност се определя като благовестие, блага вест, точния превод на понятието „евангелие”. Църквите, нашата църква, e като носителка на тази божествена информация и същевременно предлага средства, места, примери, които да ни доведат по-близо до реалностите и целите, които възвестява.
Като вярващи и практикуващи християни от кръга АБАГАР, заредени с вяра, надежда и любов, ангажирани в католическата информация и комуникация в най-широкия и, искаме да мислим, най-богатия смисъл на понятието (универсалност, целокупност), се заричаме да Ви зареждаме ежедневно само с такава информация за събития и хора, само с такива вести, които да заковат вниманието Ви нагоре, към небосклона на по-висшите ценности, напред към хоризонта – на залеза, потънал в багри; на изгрева, изпълнен с надежда за новия ден. Така поне си мислим. А може и да успеем. SURSUM CORDA!
Ами обективността на информацията? Нали живота е шарен? Има положителни, но има и нелицеприятни аспекти. Трябва ли да ги крием? Сигурно е така, но нали най-вече с тях се занимават колегите от медиите? Достатъчно е да прелисти човек пресата, за да се убеди, че там намират място по-скоро негативни, банални, осакатени вести за религията, църквите, духовенството. Ако това не стига, съответните органи и сайтове на отделните вероизповедания ще намерят начин да премълчат доброто или да подчертаят злото у другия. Няма да навлизаме в подробности по този повод, за да не престъпим срещу обета си още преди да сме тръгнали. Може и да не удържим. MEA CULPA!