VІ Ислямо-хпистиянски колоквиум в Рим

В края на април в Рим се състоя тридневен семинар на католически и ислямски специалисти, посветен на отношенията между вяра и разум. Съорганизатори бяха Папския съвет за междурелигиозен диалог и Техеранската органиция за международни връзки и ислямска култура, с председатели, от католическа страна, кардинал Жан-Луи Торан, а от ислямска – д-р Махди Мостафави. Темата бе разгледана в рамките на шест лекции, като една бе посветена специално на въпроса за насилието в съответните култури на двете религии. В комюникето издадено в края на срещата се съобщава, че участващите са постигнали съгласие върху няколко основни принципа, и по-специално, че вяра и разум са дар от Бога и не си противоречат, въпреки че понякога вярата може да се окаже над разума, но никого против него. Те са също по същество против насилието, въпреки че за съжаление понякога и от едната, и от другата страна са били злоупотребявани за да бъдат извършени насилия.
Двете страни са се съгласили да сътрудничат и в бъдеще да насърчават религиозния дух, и по-специално духовността, както и уважението към религиозните символи и моралните принципи.

СРЕЩА НА ВЪРХА

В навечерието на папското пътуване в САЩ в средата на април, ватиканският ежедневник L’Osservatore Romano публикува интервю с историка Массимо Франко, автор на книга с загадъчното заглавие „Паралелни империи – Ватиканът и Съединените щати. Два века съюз и конфликти (1788-2005)”, излязла преди три години. Вземайки повод от неспокойната история на дипломатическите отношения между двете сили, едностранно прекъснати от САЩ покрай убийството на президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г., с претекста, че един от съзаклятниците се укривал в Папската държава, и само близо век по-късно постепенно възстановени, станали все по-топли по време на студената война, с личен представител на президента от 1984, до пълното им възстановяване на дипломатическо ниво през 1990 с постоянен посланик William Wilson от страна на САЩ и апостолически нунции Pio Laghi (после кардинал) от страна на Ватикана, и новите напрежения през последните години на хилядолетието до днес, най-вече поради различията им по въпросите на мира (Палестинския въпрос, Ирак) и аспекти от международното сътрудничество в сектора на здравеопазването и демографията (раждаемост, начин на борбата със СПИН).
Както обяснява в интервюто си, авторът разбира тези две величини – САЩ и Ватикан - като „паралелни глобални империи”, т. е. единствените в настоящия исторически момент, в състояние да прожектират присъствието си глобално върху цялата планета. Едната ,САЩ, като водеща военна и техническа сила на всички континенти (hard power), другата, Светият престол, като водещ със моралната си сила на медиатор, убедител, благовестител сред всички култури, етноси и съсловия (soft power).
В този смисъл донякъде се повтаря парадигмата за „двата града” по Блажени Августин, или „небесния и земния Йерусалим” (мозайки в абсидата на много древни базилики, като Свети Климент в Рим). С разликата, че древната схема ги противопоставя до изчезването на едната, а днес се търси съгласуване на целите и средствата за постигането им.
Затова папата отиде да гостува, а не да воюва отвъд океана.