четвъртък, 15 ноември 2007 г.

Канонизацията на порицания философ

Антонио Розмини-Сербати (1797-1855), духовник, основател на монашеско общество, философ и политически мислител, навремето строго санкциониран от църквата, на 18 този месец ще бъде канонизиран с ранг блажен. Ръкоположен свещеник през 1821 г., той се явява като един от водещите философи от времето с мащабни трудове издаващи пристрастие към идеализма, като „Есе за произхода на идеите”, :Трактат за нравственото съзнание”. Загрижен за обединението на Италия, тогава разпокъсана на десетина държавици, през 1848 г. посредничи пред папа Пий ІХ да бъде създадена една обща италианска федерация с президент папата. Говори се даже, че скоро ще бъде обявен за кардинал. Всичко се променя след като през 1849 г. издава написаната набързо ,в течение на само десет дни, своя пледоари за :Петте рани на църквата”, с предупреждения какво може да се случи на свободата и единението на църквата, ако раните й не бъдат изцерени. Най-разярена е, по негово мнение, раната причинена от невежеството на верните и клира от всички нива. Авторът е незабавно порицан от папа Пий ІХ (1849). Подложен на духовен процес през 1854 г., лично е оправдан, но над съчинението му остава да тежи първоначалното неодобрение, като, повече от 30 години след смъртта му, през 1887 г. 40 избрани цитата са официално санкционирани и прикрепени към официалния списъка на забанените книги (Index Librorum Prohibitorum), за да бъдат извадени от там само през 2001 г., имайки предвид, че повечето от тях съвпадаха с отделни становища на Втория ватикански събор.

четвъртък, 8 ноември 2007 г.

СРЕЩА НА ВЪРХА

В понеделник 6 ноември, във Ватикана се срещнаха двама висши лидери на световните религии, 80-годишният римски папа Бенедикт ХVІ и гарантът за изправността на исляма, 85 годишният саудитски крал Абдуллах, пазител на двете свещени места на ислямския свят, Мека и Медина. Това ставаше за пръв път в историята на двете религии –въпреки че навремето Абдуллах, всеоще престолонаследник, бил на аудинция при папа Йоан Павел ІІ.
В комюникето издадено след 30-минутния разговор в частния кабинет на папата, освен обичайните откровения за сърдечната атмосфера и въпросите от общ интерес, в съобщението се изтъква специално желанието на двете страни да работят за междукултурния и междурелигиозен диалог и в частност за сътрудничеството между християни и мюсюлмани, най-вече в подкрепа на мира и справедливостта, както и по отношение на редица ценности, които стоят близо до мирогледите на двете религии, с изрично споменаване на стабилността на семейната клетка. Както все по-често се забелязва в някои регионални ситуации, където и едните и другите са дискриминирани от религиозно преобладаващото население, християни и мюсюлмани показват готовност да си сътрудничат. Такива процеси са на лице напоследък в Мианмар (до 1959 г., Бирма) и Индия, а вероятно скоро ще се появят и в Китай.
Както е известно в Саудитска Арабия живеят няколко милиона християни, до десет на сто от населението, повечето гастарбайтери и представители на чуждестранни мисии, в откровено неравностойно политическо и обществено положение, с немалко ограничения в практикуването на религиозните си убеждения.

сряда, 7 ноември 2007 г.

ТАМПЛИЕРИТЕ : След 7 века, истината

На 25 октомври във Ватикана бяха представени, в рамките на високонаучен симпозиум, оригиналните източници на процеса срещу тамплиерите, един от стълбовете на християнската цивилизация в продължение на три века. Изданието от само 799 екземпляра съдържа цялата документация, съхранена досега във Ватиканския таен архив, със всички обвинения, отговори в защита, процедури (инквизиция), свидетели и решения както на гражданския така и на църковния съд, респективно на френската и на ватиканската страна. Представянето се състоя в една от най.престижните зали на Ватикана, Аулата на Синода, където по статут периодически се събират генералните асамблеи на католическите епископи. Освен висшите ватикански сановници, отговарящи за Апостолическата библиотека (Раффеле Фарина) е за Тайния архив (Серджо Пагано), държаха лекции и направиха изказвания редакторите на изданието и признати специалисти по темата. За всичко ще информираме нашите читатели, щом се доберем до материалите на историческата реабилитация, станала възможна и поради искреното желание на нашата църква „да признае греховете си” и да иска прошка за (зло)стореното през вековете.
Не е нужно да припомняме фактите около началото и подвизите на голямото рицарско движение на тамплиерите, което заедно с хоспиталиерите (днес Малтийски орден) дава отпор на настъплението на исляма към сърцето на християнска Европа. Те винаги представляват елита на християнските армии и последна защита на крепостите им. Съревнованието между двете организации, някои непремерени алианси с едната или другата страна на вътрешнохристиянски конфликти (така тамплиерите през 1305 г. се съюзяват с разрушителя си Филип Красиви срещу своя духовен гарант, папа Бонифаций VІІІ) и най-вече огромното влияние, което упражняват в християнския свят чрез богатствата и връзките си на Изток и на Запад, водят до конфликти, дебнене и нерегламентирани хватки. Опити да бъдат сложени под по-голям политически и църковен контрол се забелязват десетилетия преди трагичния им край. Така Вторият лионски събор през 1274 г., където участват исполините на западно-християнската богословска мисъл, Бонавентура и Тома Аквински, и се постига широко съгласие за обединение с източното православие (Лионска уния), взема решение тамплиери и хоспиталиери да се обединят в едно тяло, но идеята не се приема и през 1306 Великия магистър Жак дьо Моле, завършил на клада през 1314 г., категорично я отхвърля.
Убедени сме, и искаме да мислим, че новата документация ще докаже на първо място искрената лоялност на тамплиерите към католическата църква, въпреки мащенската роля, която в случая взела връх в отношенията с едни от най-достойните й чеда.