На такива е Царството небесно

Уважаема редакция,Желая чрез страниците на Вашият вестник да разкажа за една 82 годишна жена , за баба Вера Дончева от гр.Куклен,която с невероятна за годините си усърдност в продължение на дълги години,от ранна пролет до късна есен се грижи всеотдайно ,ревностно и безвъзмездно (без да търси благодарности и отплата ) за цветята и цветните градинки на църковния храм „ св.Троица „ гр.Куклен.С пословично трудолюбие и грижовност всеки ден рано сутрин и малко след залез слънце тя окопава ,плеви ,подрязва и полива цветята за радост на богомолците.Всичко това тази незабележима женица го върши с радост и желание , не за да изкупи прегрешенията си към бога и хората , а от вътрешна убеденост и потребност да твори красота и да прави добро.Превита ,прекършена от времето и годините баба Вера не знае умора ,делник и празник и сякаш единствения смисъл на живота й са цветята ,нейните цветя,на които е придала част от себе си ,от своята душа и сърце , като че ли нейната отдавна прецъфтяла младост се връща чрез тях отново и отново, със свежестта и красотата си за да ни напомнят за вечно възраждащата се младост и преходност на живота .Ние забързани в своето сиво ежедневие не забелязваме край нас тези скромни хора ,на които се крепи живота . Нека й отдадем необходимото уважение и почит и да молим господ да й дава здраве и живот още дълги години да ни радва с труда си .С уважени : В .Петров Гр.Куклен

VІ Ислямо-хпистиянски колоквиум в Рим

В края на април в Рим се състоя тридневен семинар на католически и ислямски специалисти, посветен на отношенията между вяра и разум. Съорганизатори бяха Папския съвет за междурелигиозен диалог и Техеранската органиция за международни връзки и ислямска култура, с председатели, от католическа страна, кардинал Жан-Луи Торан, а от ислямска – д-р Махди Мостафави. Темата бе разгледана в рамките на шест лекции, като една бе посветена специално на въпроса за насилието в съответните култури на двете религии. В комюникето издадено в края на срещата се съобщава, че участващите са постигнали съгласие върху няколко основни принципа, и по-специално, че вяра и разум са дар от Бога и не си противоречат, въпреки че понякога вярата може да се окаже над разума, но никого против него. Те са също по същество против насилието, въпреки че за съжаление понякога и от едната, и от другата страна са били злоупотребявани за да бъдат извършени насилия.
Двете страни са се съгласили да сътрудничат и в бъдеще да насърчават религиозния дух, и по-специално духовността, както и уважението към религиозните символи и моралните принципи.

СРЕЩА НА ВЪРХА

В навечерието на папското пътуване в САЩ в средата на април, ватиканският ежедневник L’Osservatore Romano публикува интервю с историка Массимо Франко, автор на книга с загадъчното заглавие „Паралелни империи – Ватиканът и Съединените щати. Два века съюз и конфликти (1788-2005)”, излязла преди три години. Вземайки повод от неспокойната история на дипломатическите отношения между двете сили, едностранно прекъснати от САЩ покрай убийството на президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г., с претекста, че един от съзаклятниците се укривал в Папската държава, и само близо век по-късно постепенно възстановени, станали все по-топли по време на студената война, с личен представител на президента от 1984, до пълното им възстановяване на дипломатическо ниво през 1990 с постоянен посланик William Wilson от страна на САЩ и апостолически нунции Pio Laghi (после кардинал) от страна на Ватикана, и новите напрежения през последните години на хилядолетието до днес, най-вече поради различията им по въпросите на мира (Палестинския въпрос, Ирак) и аспекти от международното сътрудничество в сектора на здравеопазването и демографията (раждаемост, начин на борбата със СПИН).
Както обяснява в интервюто си, авторът разбира тези две величини – САЩ и Ватикан - като „паралелни глобални империи”, т. е. единствените в настоящия исторически момент, в състояние да прожектират присъствието си глобално върху цялата планета. Едната ,САЩ, като водеща военна и техническа сила на всички континенти (hard power), другата, Светият престол, като водещ със моралната си сила на медиатор, убедител, благовестител сред всички култури, етноси и съсловия (soft power).
В този смисъл донякъде се повтаря парадигмата за „двата града” по Блажени Августин, или „небесния и земния Йерусалим” (мозайки в абсидата на много древни базилики, като Свети Климент в Рим). С разликата, че древната схема ги противопоставя до изчезването на едната, а днес се търси съгласуване на целите и средствата за постигането им.
Затова папата отиде да гостува, а не да воюва отвъд океана.

Източноевропейски форум за диалог - "Мостове"

На 24 март 2008 г. в гр. София се състоя учредително събрание на Сдружение “Източноевропейски форум за диалог – “Мостове” (НПО за религиозен и културен диалог).

Учредители са млади хора от различни вероизповедания:
Ангелина Владикова – християнка, православна

Петър Граматиков – християнин, православен

Асен Минков – мюсюлманин

Милка Георгиева - християнка, православна

Диана Хусеин – мюсюлманка

Светлана Караджова – християнка, католичка

Велислав Алтънов – християнин

Приет бе устав, председател на сдружението, управителен съвет, правилник за дейността.За председател на сдружението бе избрана Ангелина Иванова Владикова.

За членове на Управителния съвет бяха избрани:

1. Милка Георгиева

2. Светлана Караджова

3. Диана Тахсин Хусеин

Целите на новото сдружение са подчертаване ролята на религията в преодоляването на насилието и изграждането на устойчиво европейско общество и ролята на България като мост между християнството и исляма. България като пример за източноевропейска държава, в която мирно съжителстват различни религии и култури. Привличане на обществения интерес в религиозната сфера и подчертаване ролята на вярата в съвременното общество. Поощряване толерантността и мирното съжителство между различните религиозни и културни общности.

Все пак се множим

Последните статистически обработени данни за състоянието на католическата църква през 2005-2006 сочат, че тя продължава да расте и да устоява своето положение на най-широко представено вероизповедание в света. Официалният справочник на Светия престол Annuario Pontificio 2008 съобщава за едно увеличение на верните в световен мащаб от 1.40%, преминавайки от 1 115 000 000 през 2005 на 1 131 000 000 верни през 2006, или 16 милиона души в повече от предишната статистика за 2004-2005 г. В сравнение с 1990 г. прирастът е от 110 милиона нови католици, колкото населението на Германия и Полща заедно.
Данните бяха представени на Светия отец по време на аудиенция дадена на статистическия екип на Светия престол в края на февруари, когато му бе връчено също последното издание на годишника.Отбелядани са също някои движения на цифрите през 2007, като учредяването на 12 нови териториаялни разпределения (епархии, диоцези)
Новохиротонисаните епископи през годината са били 169 души.
Сонмът на свещеническия персонал се е увеличил с малко повече от 600 души, достигайки кота 407 262, колкото Варна, ако бяха събрани в един град. След спада в края на миналия век, духовенството леко расте годищно от 2000 година насам, като намалението в Европа и Америка се компенсира стабилно от наплива на свежи духовни сили в Азия и Африка. С близо 1% са нараснали семинаристите във висшите духовни школи, като днес са общо 115 480, от които най-много се намират в Америка (над 37 000), най-малко в Океания (до 1000)

Устойчивата плащеница Христова

Автентичността на една от най-ценните християнски реликви, плащеницата, с която е било обвито тялото на Спасителя в гроба, днес съхранено в град Торино (Италия), не един път е била подставена под съмнение. Последно това стана през 1988 г., когато лаборатории в Оксфорд, Тъксън и Цюрих, подложили на анализ с карбоний 14 една частица от платното, изобразяващо тяло на мъртъв страдалец, стигат до заключението, че тъканата не може да бъде по-ранна от ХІІІ-ХІV век и следователно не е от времето на събитията описани от евангелистите. В същност те стигаха до времето на появяването й, незнайно от къде, във Франция около средата на ХІV век. С това се потвърждаваше преценката на много наблюдатели от онова време, включително и на действащия тогава папа, че обектът издава много по-късна направа. Оставаше на показ на различни места във Франция и последно в катедралата на град Торино, само като наивно изображение на Спасителя, което е в състояние да подклажда набожност към Христовото странаие и благодарни чувства заради последвалото изкупление на човешкия род. Отношението към нея коренно се промени само в края на ХЗХ век, когато при едно излагане на показ в Торинското й хранилище бе установено, че нечетливите петна на повръхността й представляват негатив на сградалец с явни признаци на бичуване и разпъване на кръст, отговарящи на описаното в евангелието. Въпроси за изграждането на невъзможната картина, за произхода на тъканта, връзката й с древното предание за неръкотворната икона, наречена „авгар, абагар”, с течение на десетилетията оформиха цяла научна дисциплина „синдонология” (от гръцкия термин за „плащеница”). Привържениците на хипотезата за нейната автентичност не се примиряват с заключението на специалистите от споменатите три университета. Като първо те изтъкват, че частта ползвана за химическия анализ не принадлежала на оригиналния ппат, а на някаква по-късна кръпка; и второ, че пробата с карбоний 14 се преиначава, когато обектът е бил подложен на силни температури, като при пожар –а такива пожари е имало няколко пэти в историята на реликвата, последно в края на ХVІ век. От тези дни е признанието на един от изследователите от преди 20 години, проф. Кристофър Бронк Рамси, е признал за достоверни аргументите на противната страна и изказал готовност анализът да бъде повторен имайки предвид резервите им, т.е. ползвайки частица, със сигурност принадлежаща към оригиналната тъкан и при уговорката, че във всеки случай резултатите се преиначават ако същата е претърпяла пожар. Изказването му се съдържа в нов документален филм на BBC, който ще бъде излъчев на 26 април, във връзка с Пасха по реда на григорианския календар.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ БАЛКАНИ

До 20 февруари в Рим се приемат заявки за участието на студенти в курс по Университетско сътрудничество за мир и развитие на Балканите. Инициативата се вписва в една общо европейска програма подета съвместно от Папския университет „Пречистия кръст”, Римския университет La Sapienza и Университета в Сараево. Курсът завършва с магистърска степен.