Канонизацията на порицания философ

Антонио Розмини-Сербати (1797-1855), духовник, основател на монашеско общество, философ и политически мислител, навремето строго санкциониран от църквата, на 18 този месец ще бъде канонизиран с ранг блажен. Ръкоположен свещеник през 1821 г., той се явява като един от водещите философи от времето с мащабни трудове издаващи пристрастие към идеализма, като „Есе за произхода на идеите”, :Трактат за нравственото съзнание”. Загрижен за обединението на Италия, тогава разпокъсана на десетина държавици, през 1848 г. посредничи пред папа Пий ІХ да бъде създадена една обща италианска федерация с президент папата. Говори се даже, че скоро ще бъде обявен за кардинал. Всичко се променя след като през 1849 г. издава написаната набързо ,в течение на само десет дни, своя пледоари за :Петте рани на църквата”, с предупреждения какво може да се случи на свободата и единението на църквата, ако раните й не бъдат изцерени. Най-разярена е, по негово мнение, раната причинена от невежеството на верните и клира от всички нива. Авторът е незабавно порицан от папа Пий ІХ (1849). Подложен на духовен процес през 1854 г., лично е оправдан, но над съчинението му остава да тежи първоначалното неодобрение, като, повече от 30 години след смъртта му, през 1887 г. 40 избрани цитата са официално санкционирани и прикрепени към официалния списъка на забанените книги (Index Librorum Prohibitorum), за да бъдат извадени от там само през 2001 г., имайки предвид, че повечето от тях съвпадаха с отделни становища на Втория ватикански събор.