ТАМПЛИЕРИТЕ : След 7 века, истината

На 25 октомври във Ватикана бяха представени, в рамките на високонаучен симпозиум, оригиналните източници на процеса срещу тамплиерите, един от стълбовете на християнската цивилизация в продължение на три века. Изданието от само 799 екземпляра съдържа цялата документация, съхранена досега във Ватиканския таен архив, със всички обвинения, отговори в защита, процедури (инквизиция), свидетели и решения както на гражданския така и на църковния съд, респективно на френската и на ватиканската страна. Представянето се състоя в една от най.престижните зали на Ватикана, Аулата на Синода, където по статут периодически се събират генералните асамблеи на католическите епископи. Освен висшите ватикански сановници, отговарящи за Апостолическата библиотека (Раффеле Фарина) е за Тайния архив (Серджо Пагано), държаха лекции и направиха изказвания редакторите на изданието и признати специалисти по темата. За всичко ще информираме нашите читатели, щом се доберем до материалите на историческата реабилитация, станала възможна и поради искреното желание на нашата църква „да признае греховете си” и да иска прошка за (зло)стореното през вековете.
Не е нужно да припомняме фактите около началото и подвизите на голямото рицарско движение на тамплиерите, което заедно с хоспиталиерите (днес Малтийски орден) дава отпор на настъплението на исляма към сърцето на християнска Европа. Те винаги представляват елита на християнските армии и последна защита на крепостите им. Съревнованието между двете организации, някои непремерени алианси с едната или другата страна на вътрешнохристиянски конфликти (така тамплиерите през 1305 г. се съюзяват с разрушителя си Филип Красиви срещу своя духовен гарант, папа Бонифаций VІІІ) и най-вече огромното влияние, което упражняват в християнския свят чрез богатствата и връзките си на Изток и на Запад, водят до конфликти, дебнене и нерегламентирани хватки. Опити да бъдат сложени под по-голям политически и църковен контрол се забелязват десетилетия преди трагичния им край. Така Вторият лионски събор през 1274 г., където участват исполините на западно-християнската богословска мисъл, Бонавентура и Тома Аквински, и се постига широко съгласие за обединение с източното православие (Лионска уния), взема решение тамплиери и хоспиталиери да се обединят в едно тяло, но идеята не се приема и през 1306 Великия магистър Жак дьо Моле, завършил на клада през 1314 г., категорично я отхвърля.
Убедени сме, и искаме да мислим, че новата документация ще докаже на първо място искрената лоялност на тамплиерите към католическата църква, въпреки мащенската роля, която в случая взела връх в отношенията с едни от най-достойните й чеда.