Устойчивата плащеница Христова

Автентичността на една от най-ценните християнски реликви, плащеницата, с която е било обвито тялото на Спасителя в гроба, днес съхранено в град Торино (Италия), не един път е била подставена под съмнение. Последно това стана през 1988 г., когато лаборатории в Оксфорд, Тъксън и Цюрих, подложили на анализ с карбоний 14 една частица от платното, изобразяващо тяло на мъртъв страдалец, стигат до заключението, че тъканата не може да бъде по-ранна от ХІІІ-ХІV век и следователно не е от времето на събитията описани от евангелистите. В същност те стигаха до времето на появяването й, незнайно от къде, във Франция около средата на ХІV век. С това се потвърждаваше преценката на много наблюдатели от онова време, включително и на действащия тогава папа, че обектът издава много по-късна направа. Оставаше на показ на различни места във Франция и последно в катедралата на град Торино, само като наивно изображение на Спасителя, което е в състояние да подклажда набожност към Христовото странаие и благодарни чувства заради последвалото изкупление на човешкия род. Отношението към нея коренно се промени само в края на ХЗХ век, когато при едно излагане на показ в Торинското й хранилище бе установено, че нечетливите петна на повръхността й представляват негатив на сградалец с явни признаци на бичуване и разпъване на кръст, отговарящи на описаното в евангелието. Въпроси за изграждането на невъзможната картина, за произхода на тъканта, връзката й с древното предание за неръкотворната икона, наречена „авгар, абагар”, с течение на десетилетията оформиха цяла научна дисциплина „синдонология” (от гръцкия термин за „плащеница”). Привържениците на хипотезата за нейната автентичност не се примиряват с заключението на специалистите от споменатите три университета. Като първо те изтъкват, че частта ползвана за химическия анализ не принадлежала на оригиналния ппат, а на някаква по-късна кръпка; и второ, че пробата с карбоний 14 се преиначава, когато обектът е бил подложен на силни температури, като при пожар –а такива пожари е имало няколко пэти в историята на реликвата, последно в края на ХVІ век. От тези дни е признанието на един от изследователите от преди 20 години, проф. Кристофър Бронк Рамси, е признал за достоверни аргументите на противната страна и изказал готовност анализът да бъде повторен имайки предвид резервите им, т.е. ползвайки частица, със сигурност принадлежаща към оригиналната тъкан и при уговорката, че във всеки случай резултатите се преиначават ако същата е претърпяла пожар. Изказването му се съдържа в нов документален филм на BBC, който ще бъде излъчев на 26 април, във връзка с Пасха по реда на григорианския календар.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ БАЛКАНИ

До 20 февруари в Рим се приемат заявки за участието на студенти в курс по Университетско сътрудничество за мир и развитие на Балканите. Инициативата се вписва в една общо европейска програма подета съвместно от Папския университет „Пречистия кръст”, Римския университет La Sapienza и Университета в Сараево. Курсът завършва с магистърска степен.

Ускорена канонизация

На богослужението във връзка с третата годишнина от смъртта й на 13 февруари 2004, епископът на Коимбра (Португалия) е съобщил, че с кратки темпове предстои канонизирането на сестра Лучия, една от свидетелите на появяването на Света Богородица във Фатима през 1917 г. и пазителка на тъй наречената Фатимска тайна.
След ранната им смърт другите двама свидетели Яцинта и Франсиско Марто бяха канонизирани от папа Йоан Павел ІІ през 2000 г. По канон процедурите по канонизацията на светиите не трябва да стартират преди пет години от смъртта на богоугодника, но в случая се прави изключение поради растящия интерес в църквата и бързо набраната информация. Подобно изключение бе направено и с регионалната ни подвижница Майка Тереза Калкутска, родена в Скопие през 1910 г., починала през 1997 и каноницирана през 2003.

Случаят Боби Фишер, и не само

В края на януари световните медии гръмнаха с новината за смъртта в Рейкиавик (Исландия) на шахматната звезда Боби Фишер, с уточнението, че при наближаване на смъртния си час поискал да бъде погребан от католически свещеник, въпреки че през целия си живот е бил считан за човек с еврейско вероизповедание. Не е ясно дали междувременно той е бил също приет в католическата църква. Тъй като опелото и погребението не представляват същинско тайнство (sacramentum) да сатолиците, а ритуал (sacramentale), може да се отслужова също за некатолици и даже нехристияни (като, например, ползването на осветена вода, носенето на кръстче или иконички). Възможно е обаче той да е приел католичество, но обстоятелството, по негово разпореждане, да не е било разпространено в медиите.
Подобен бил случаят с известния френски философ Анри Бергсон, който в завещанието си изповядва, че вътрешно бил убеден в истинността на католическата църква, обаче се въздържал да премине публично в лоното й, тъй като неговите братя евреи тогава били жестоко преследвани от нацистите и не желаел да ги напусне в разгара на холокоста, добавял обаче, че при смъртта си искал да баде погребан католически. И наистина когато починал през 1942 г. обредът на гроба му бил извършен от католически духовник, който джентълменски поканил също равин зада прочете на свой ред съответна заупокойна молитва по старозаветния канон.

Украинци на аудиенция след 70 години

Всички йерарси на източно-обрядната гърко-католическа (униатска) църква в Украйна бяха приети за пръв път след 70 години на аудиенция във Ватикана. Оформила се в края на ХVІ-ти век като отделна източно-обрядна структура в лоното на католическата църква (Брест-Литовск 1596), усраинската църква бе разтурена от съветския режим през 1946 г. тя преживя един период на неелгалност до 1990 г., когато можа да възстанови структурите си, за да се развива буино до днес. Предполага се, че не по-малко от 10% от украинците членуват в редиците й, веднага след привържениците на Московската патриаршия и доста преди другите църковни формирования, сред които и една Украинска патриаршия. Освен това в страната съществува също една западно-обрядна католичедса обшност от около един милион верни, повечето от полски произход. В словото си пред тях Светият отец отправил апел за сътрудничество със западно-обрядните им съверци и разбирателство с източно-православното болшинство в страната.
Украинските униати са разпределени в 3240 енорийски общности, с 2721 църкви (и още 306 са в строеж), със 78 манастира, 755 неделни училища. Църковният персонал се състои от 16 епископи, 1976 свещеници, 590 монаси, 729 монахини (има също една българка сред тях, игумения Сусана Кацарова), а близо 1300 семинаристи се подготвят за църковна служба в духовни семинарии в страната и в чужбина.

НОВА НАДЕЖДА ЗА МЕДИИГЕ

Както всяка година на 24 януари, календарен празник на св. Франциск Салски, патрон на католическата преса, папата подписа послание в подготовка на годишното, вече 42-ро, честване на Световния ден на комуникациите, който, както е известно, су състои на първия неделен ден след Петдесятница. Тази годишното послание е посветено на темата „Медиите на кръстопът между стремежа за надмощие и служенето. Да търсим истината за да я споделяме с другите”.
Разделено на 6 параграфа, посланието започва с констатацията за растящото влияние на медиите в съвременното общество, до степен, че същите все по-често се явяват като средство не само за надмощие, а и като водещи играчи в събитията, които те самите създамат с цел надмощието над човека (§ 1). Следва изброяване на заслугите на същите медии за преодоляването на злини и прекрачването на разделенията между хората от различни групи, като способстват за обмяната на информация в световен мащаб, за ограмотяването на световното население, за общуването, демокрацията, диалога между хората и по-голямото разбирателство сред тях. Същевременно обаче те нерядко се превръщат в пособия за провеждането на интереси на отделните играчи на световната сцена, както това става когато са насочени към преследването на идеологически цели или към пласирането на продукти (реклама с невярно съдържание). С претекста, че представят реалната картина на нещата, те в същност нерядко предлагат извинения и изкривени начини на поведение в личния, семейния и обществения живот. С цел да си гарантират аудитория, прибягват даже до престъпване границите на морала, до вулгарности и сцени на насилие. Често предлагат технологии и поощряват начини на живот и поведения, които в крайна сметка водят до все по-щироко разтваряне на ножицата между богати и бедни в световен мащаб (§ 2).
Следователно медиите, а с тях и човечеството, днес се намират пред един кръстопът, пред дилемата да избират между доброто и злото, каквато не сме познавали досега.
Налага се да се запитаме доколко е разумно да позволяваме на медиите да слугуват на безконтролните възможности да се налагат на аудиторията си и да попаднат в ръцете на онези, които си служат с тях за да манипулират съзнанието на хората. Не е ли по-разумно да направим така, че да останат в служба на човека и на доброто (§ 3)?
Следователно –продължава Негово светейшество- ролята, която са си изградили напоследък в обществото, засяга основите на антропологията, т.е. на понятието човек, истинското предизвикателсгво за третото хилядолетие. Медиите днес наистина касаят основни измерение на човека като такъв и на онова, което той представлява. Когато медиите изпускат етичните си котви и се освобождават от обществените си задръжки, те пропускат идеята за централното значение и неприкосновеното достойнство на човека, заплашвайки неговата съвест, неговия свобеден избор и, в крайна сметка, обуславят свободата, даже живота и съвестта му.
Необходимо е медиите да се насочат в защита на човешката личност и на пълното уважение на достойнството му. Съществуват предложения да заговорим за „инфоетика”, както вече говорим за „биоетика” (§ 4).
Не трябва да позволяваме медиите да се превърнат във високоговорители на икономическия материализъм и на нравствения релативизъм, истинските бичове на нашето съвремие. Нека напротив те да станат проводници ва истината пред онези, които са изкушени да я отричат или направо да я рушат. Към тази възвишена и омайваща цел са призовани медиите: да ползват всички изразни форми, все по-красиви и изтънчени, каквито са в състояние да си създадат(§ 5).
Последният параграф (§ 6) от посланието на папата е натоварен с голям оптимизъм, че светлината на Спасителя ще ни помогне да догоним възвишените цели, към които медиите са призовани в служба на човека. Той изтъква също успеха на многобройни медиини програми и продукти, зачитащи човека и неговото достойнство във всички отрасли и направления в света на медиите и комуникациите.