На богослужението във връзка с третата годишнина от смъртта й на 13 февруари 2004, епископът на Коимбра (Португалия) е съобщил, че с кратки темпове предстои канонизирането на сестра Лучия, една от свидетелите на появяването на Света Богородица във Фатима през 1917 г. и пазителка на тъй наречената Фатимска тайна.
След ранната им смърт другите двама свидетели Яцинта и Франсиско Марто бяха канонизирани от папа Йоан Павел ІІ през 2000 г. По канон процедурите по канонизацията на светиите не трябва да стартират преди пет години от смъртта на богоугодника, но в случая се прави изключение поради растящия интерес в църквата и бързо набраната информация. Подобно изключение бе направено и с регионалната ни подвижница Майка Тереза Калкутска, родена в Скопие през 1910 г., починала през 1997 и каноницирана през 2003.
четвъртък, 14 февруари 2008 г.
вторник, 12 февруари 2008 г.
Случаят Боби Фишер, и не само
В края на януари световните медии гръмнаха с новината за смъртта в Рейкиавик (Исландия) на шахматната звезда Боби Фишер, с уточнението, че при наближаване на смъртния си час поискал да бъде погребан от католически свещеник, въпреки че през целия си живот е бил считан за човек с еврейско вероизповедание. Не е ясно дали междувременно той е бил също приет в католическата църква. Тъй като опелото и погребението не представляват същинско тайнство (sacramentum) да сатолиците, а ритуал (sacramentale), може да се отслужова също за некатолици и даже нехристияни (като, например, ползването на осветена вода, носенето на кръстче или иконички). Възможно е обаче той да е приел католичество, но обстоятелството, по негово разпореждане, да не е било разпространено в медиите.
Подобен бил случаят с известния френски философ Анри Бергсон, който в завещанието си изповядва, че вътрешно бил убеден в истинността на католическата църква, обаче се въздържал да премине публично в лоното й, тъй като неговите братя евреи тогава били жестоко преследвани от нацистите и не желаел да ги напусне в разгара на холокоста, добавял обаче, че при смъртта си искал да баде погребан католически. И наистина когато починал през 1942 г. обредът на гроба му бил извършен от католически духовник, който джентълменски поканил също равин зада прочете на свой ред съответна заупокойна молитва по старозаветния канон.
Подобен бил случаят с известния френски философ Анри Бергсон, който в завещанието си изповядва, че вътрешно бил убеден в истинността на католическата църква, обаче се въздържал да премине публично в лоното й, тъй като неговите братя евреи тогава били жестоко преследвани от нацистите и не желаел да ги напусне в разгара на холокоста, добавял обаче, че при смъртта си искал да баде погребан католически. И наистина когато починал през 1942 г. обредът на гроба му бил извършен от католически духовник, който джентълменски поканил също равин зада прочете на свой ред съответна заупокойна молитва по старозаветния канон.
понеделник, 11 февруари 2008 г.
Украинци на аудиенция след 70 години
Всички йерарси на източно-обрядната гърко-католическа (униатска) църква в Украйна бяха приети за пръв път след 70 години на аудиенция във Ватикана. Оформила се в края на ХVІ-ти век като отделна източно-обрядна структура в лоното на католическата църква (Брест-Литовск 1596), усраинската църква бе разтурена от съветския режим през 1946 г. тя преживя един период на неелгалност до 1990 г., когато можа да възстанови структурите си, за да се развива буино до днес. Предполага се, че не по-малко от 10% от украинците членуват в редиците й, веднага след привържениците на Московската патриаршия и доста преди другите църковни формирования, сред които и една Украинска патриаршия. Освен това в страната съществува също една западно-обрядна католичедса обшност от около един милион верни, повечето от полски произход. В словото си пред тях Светият отец отправил апел за сътрудничество със западно-обрядните им съверци и разбирателство с източно-православното болшинство в страната.
Украинските униати са разпределени в 3240 енорийски общности, с 2721 църкви (и още 306 са в строеж), със 78 манастира, 755 неделни училища. Църковният персонал се състои от 16 епископи, 1976 свещеници, 590 монаси, 729 монахини (има също една българка сред тях, игумения Сусана Кацарова), а близо 1300 семинаристи се подготвят за църковна служба в духовни семинарии в страната и в чужбина.
Украинските униати са разпределени в 3240 енорийски общности, с 2721 църкви (и още 306 са в строеж), със 78 манастира, 755 неделни училища. Църковният персонал се състои от 16 епископи, 1976 свещеници, 590 монаси, 729 монахини (има също една българка сред тях, игумения Сусана Кацарова), а близо 1300 семинаристи се подготвят за църковна служба в духовни семинарии в страната и в чужбина.
четвъртък, 7 февруари 2008 г.
НОВА НАДЕЖДА ЗА МЕДИИГЕ
Както всяка година на 24 януари, календарен празник на св. Франциск Салски, патрон на католическата преса, папата подписа послание в подготовка на годишното, вече 42-ро, честване на Световния ден на комуникациите, който, както е известно, су състои на първия неделен ден след Петдесятница. Тази годишното послание е посветено на темата „Медиите на кръстопът между стремежа за надмощие и служенето. Да търсим истината за да я споделяме с другите”.
Разделено на 6 параграфа, посланието започва с констатацията за растящото влияние на медиите в съвременното общество, до степен, че същите все по-често се явяват като средство не само за надмощие, а и като водещи играчи в събитията, които те самите създамат с цел надмощието над човека (§ 1). Следва изброяване на заслугите на същите медии за преодоляването на злини и прекрачването на разделенията между хората от различни групи, като способстват за обмяната на информация в световен мащаб, за ограмотяването на световното население, за общуването, демокрацията, диалога между хората и по-голямото разбирателство сред тях. Същевременно обаче те нерядко се превръщат в пособия за провеждането на интереси на отделните играчи на световната сцена, както това става когато са насочени към преследването на идеологически цели или към пласирането на продукти (реклама с невярно съдържание). С претекста, че представят реалната картина на нещата, те в същност нерядко предлагат извинения и изкривени начини на поведение в личния, семейния и обществения живот. С цел да си гарантират аудитория, прибягват даже до престъпване границите на морала, до вулгарности и сцени на насилие. Често предлагат технологии и поощряват начини на живот и поведения, които в крайна сметка водят до все по-щироко разтваряне на ножицата между богати и бедни в световен мащаб (§ 2).
Следователно медиите, а с тях и човечеството, днес се намират пред един кръстопът, пред дилемата да избират между доброто и злото, каквато не сме познавали досега.
Налага се да се запитаме доколко е разумно да позволяваме на медиите да слугуват на безконтролните възможности да се налагат на аудиторията си и да попаднат в ръцете на онези, които си служат с тях за да манипулират съзнанието на хората. Не е ли по-разумно да направим така, че да останат в служба на човека и на доброто (§ 3)?
Следователно –продължава Негово светейшество- ролята, която са си изградили напоследък в обществото, засяга основите на антропологията, т.е. на понятието човек, истинското предизвикателсгво за третото хилядолетие. Медиите днес наистина касаят основни измерение на човека като такъв и на онова, което той представлява. Когато медиите изпускат етичните си котви и се освобождават от обществените си задръжки, те пропускат идеята за централното значение и неприкосновеното достойнство на човека, заплашвайки неговата съвест, неговия свобеден избор и, в крайна сметка, обуславят свободата, даже живота и съвестта му.
Необходимо е медиите да се насочат в защита на човешката личност и на пълното уважение на достойнството му. Съществуват предложения да заговорим за „инфоетика”, както вече говорим за „биоетика” (§ 4).
Не трябва да позволяваме медиите да се превърнат във високоговорители на икономическия материализъм и на нравствения релативизъм, истинските бичове на нашето съвремие. Нека напротив те да станат проводници ва истината пред онези, които са изкушени да я отричат или направо да я рушат. Към тази възвишена и омайваща цел са призовани медиите: да ползват всички изразни форми, все по-красиви и изтънчени, каквито са в състояние да си създадат(§ 5).
Последният параграф (§ 6) от посланието на папата е натоварен с голям оптимизъм, че светлината на Спасителя ще ни помогне да догоним възвишените цели, към които медиите са призовани в служба на човека. Той изтъква също успеха на многобройни медиини програми и продукти, зачитащи човека и неговото достойнство във всички отрасли и направления в света на медиите и комуникациите.
Разделено на 6 параграфа, посланието започва с констатацията за растящото влияние на медиите в съвременното общество, до степен, че същите все по-често се явяват като средство не само за надмощие, а и като водещи играчи в събитията, които те самите създамат с цел надмощието над човека (§ 1). Следва изброяване на заслугите на същите медии за преодоляването на злини и прекрачването на разделенията между хората от различни групи, като способстват за обмяната на информация в световен мащаб, за ограмотяването на световното население, за общуването, демокрацията, диалога между хората и по-голямото разбирателство сред тях. Същевременно обаче те нерядко се превръщат в пособия за провеждането на интереси на отделните играчи на световната сцена, както това става когато са насочени към преследването на идеологически цели или към пласирането на продукти (реклама с невярно съдържание). С претекста, че представят реалната картина на нещата, те в същност нерядко предлагат извинения и изкривени начини на поведение в личния, семейния и обществения живот. С цел да си гарантират аудитория, прибягват даже до престъпване границите на морала, до вулгарности и сцени на насилие. Често предлагат технологии и поощряват начини на живот и поведения, които в крайна сметка водят до все по-щироко разтваряне на ножицата между богати и бедни в световен мащаб (§ 2).
Следователно медиите, а с тях и човечеството, днес се намират пред един кръстопът, пред дилемата да избират между доброто и злото, каквато не сме познавали досега.
Налага се да се запитаме доколко е разумно да позволяваме на медиите да слугуват на безконтролните възможности да се налагат на аудиторията си и да попаднат в ръцете на онези, които си служат с тях за да манипулират съзнанието на хората. Не е ли по-разумно да направим така, че да останат в служба на човека и на доброто (§ 3)?
Следователно –продължава Негово светейшество- ролята, която са си изградили напоследък в обществото, засяга основите на антропологията, т.е. на понятието човек, истинското предизвикателсгво за третото хилядолетие. Медиите днес наистина касаят основни измерение на човека като такъв и на онова, което той представлява. Когато медиите изпускат етичните си котви и се освобождават от обществените си задръжки, те пропускат идеята за централното значение и неприкосновеното достойнство на човека, заплашвайки неговата съвест, неговия свобеден избор и, в крайна сметка, обуславят свободата, даже живота и съвестта му.
Необходимо е медиите да се насочат в защита на човешката личност и на пълното уважение на достойнството му. Съществуват предложения да заговорим за „инфоетика”, както вече говорим за „биоетика” (§ 4).
Не трябва да позволяваме медиите да се превърнат във високоговорители на икономическия материализъм и на нравствения релативизъм, истинските бичове на нашето съвремие. Нека напротив те да станат проводници ва истината пред онези, които са изкушени да я отричат или направо да я рушат. Към тази възвишена и омайваща цел са призовани медиите: да ползват всички изразни форми, все по-красиви и изтънчени, каквито са в състояние да си създадат(§ 5).
Последният параграф (§ 6) от посланието на папата е натоварен с голям оптимизъм, че светлината на Спасителя ще ни помогне да догоним възвишените цели, към които медиите са призовани в служба на човека. Той изтъква също успеха на многобройни медиини програми и продукти, зачитащи човека и неговото достойнство във всички отрасли и направления в света на медиите и комуникациите.
сряда, 16 януари 2008 г.
ТОНИ БЛЕЪР, КАТОЛИК
Най-дълготрайният великобритански премиер след Втората световна война, Тони Блеър, по Коледа официално бе приет в католическата църква, след няколкогодишна катехистична подготовка. От години той проявяваше интерес към католическото вероизповедание на семейството си и редовно посещаваше католически служби, но чакаше края на мандата си като министър председател за да не озадачи общественото мнение на острова, което от времето на Реъормацията през ХVІ век ненавижда католици на ръководни места в страната, като за няакои държавни постове, каквито са крал или кралица, са изрично забранени по закон. Въпреки това, католическото вероизповедание във Великобритания е днес най.широко практикуваното в страната, и много клирици от официалната англиканска църква изрично клонят към католицизма. Няколко стотин духовници от различен ранг преминаха през последните години в лоното на католическата цэрква, най-вече покрай спора бушуващ при тях за въвеждането на жени свещеници и епископи в системата на църквата им. На 7 юни миналата година Тони Блеър беше на аудиенция при папа Бенедикт ХVІ във Ватикана.
понеделник, 14 януари 2008 г.
ЙЕЗУИТИ НА СЪБОР
От 7 януари в генералната им квартира в Рим, недалеч от Ватикана, се провежда 35-тото Генерално Събрание на ордена на отците йезуити, най-многобройната и, по мнение на наблюдатели, най-мощната структура на католическата църква, специално ангажирана в сектора на културата и мисионерсттвото. Въпреки че по статут генераолният им настоятел е избран пожизнено (както впрочем папата и затова известен с прозвището „черния папа” по цвета на облеклото им), това събрание ще трябва да избере новия им генерален настояател, поради оставката на ностоящия, отец Петер-Ханс Колвенбах, приета като изключение от Негово светейшество предвид напредналата възраст на титуляра, който скоро ще навърши 80 години. Участват в събора 225 члевове на ордена, от които 217 са велики избиратели представляващи големите континентални подразделения на общността им, с 18 делегати от Африка, 40 от Латинска Америка, 64 от Азия и Австралия, 69 от Европа и 34 от Северна Америка. В интервю за ватиканския официоз L’Osservatore Romano от 5 януари отец Колвенбах заяви, че обществото на отците йезуити на настоящото събрание ще даде израз на онова, което ще трябва да бъде предприето с оглед бъдещето на ордена. Както по-нататък обясни, събранието започва с оценка на настоящото положение, с положителните и отрицателните нюанси на картината. От този анализ би трябвало да се породи образа на човека, който ще ръководи ордена по пътя начертан им от Бога, дали ще бъде пророк или мъдрец, обновител или готов на компромиси, съзерцател или активист, човек на пробива или човек ва единението Нишката, която обвързва всичики йезуити, действащи в най-различни ситуации по цялото земно кълбо, е тяхната погранична мисия, да се подвизават по границите, които някога бяха тези на хрискиянския свят, а днес преминават между евангелието и съвременната келтура, между вярата и науката, между църквата и обществото, между „благата вест” и един объркан свят. Ще ни се налагат най-разнообразни решения, които обаче ще трябва да се крепят на следващите три критерия: възвестяване на Божието слово, съпричастие в живота на Христа, свидетелснване за любовта, която Духът иска и подхранва в нас. Навлизайки в конкретиката на мисията, която се очаква орденът на йезуитите да изпълнява през следващите години, отец Колвенбах спомена специално перспективата да възстановят присъствието си в Китай, страната, която е била обект на техния апостолат още от началото на съществуването на ордена през ХVІ век до прокудването им от там през 1949 г.
неделя, 13 януари 2008 г.
БЛАГОВЕСТИЕ И ПРОЗЕЛИТИЗЪМ
Предвид растящата обърканост на мнозина, вътре и извън църквата, за смисъла на евангелизацията, т.е. разпространяването на христианското послание в света, вероучителният отдел на светия престол в средата на декември разпространи документ с обяснения що е това да разпространяваш Словото и как то се различава от прозелитизма, който плаши много хора, и релативизма, от който пък страдат даже членове на църквата. Озаглавен „Доктринна бележка относно някои аспекти от евангелицацията” , новият ватикански документ е продукт на дългогодишно наблюдении на ситуацията и консултации между специалистите от вероучителния отдел още от времето когато той се ръководеше от настоящия папа до преди избирането му на върха на църковната система преди три години.
Текстът изхожда от констатацията за растящите недоразумения ширещи се напоследък по повод мисията на църквата да възвестява Божията любов на всички хора, като някои считат, че не е нужно да проповядваме обръщането в християнската вяра, тъй като било възможно да се постигне спасение и без човек да познава Христа и без да бъде включен изрично в църквата. Това, подчертава документът, се дължи на доминиращия днес в обществото и в съвременната култура релативизъм, който отрича възможността човешкия ум да позняава истината. Срещу подобна нагласа в документа се насърчава предлагането на християнската истина и диалога по нея с другите, при зачитането на пълната свобода на всяко човешко същество. Става въпрос –обяснява документът – „за едно правилно предложение и за една услуга, които биха могли да направят по-ползотворни отношенията между хората” . Същото важи, освен за отделните хора, също и за различните културни среди, тъй като евангерието не представлява някакво ограничение, а е богатство достъпно за всички: „Всяка среща с отделния човек или с дадена култура е в състояние да разкрие нови възможности за евангелието, може би недостатъчно изразени преди това, които ще обогатят живота както на вярващите, така и на църквата”.
В този смисъл не е евангелизация диалогът , ако е придружен с насилие или с внушения незачитащи достойнството и религиозната свобода на другия. Разширяването на периметъра на църквата – се подчертава- не означава разпространяването на някаква властова група в чужди територии, а въвличане в мрежата от Христови приятели, която свързва помежду им небе и земя, континенти и епохи.
Църквата, от католическа гледна точка, е носител на Божието присъствие сред хората и следователно се явява като проводник на истинското хуманизиране на човека и на света.
Текстът държи да изтъкне, с думите на Втория ватикански събор, че зачитането на религиозната свобода на другия и насърчаването й не трябва да означава безразличие спряма истинато и доброто. Напротив любовта е онази, която стимулира Христовите последователи да възвестяват на всички спасителната истина!
Специално внимание обръща новият ватикански документ на въпроса за съотношението между евангелизация (възвестяването на християнската вяра) и икуменизъм (делото за обединението на християните). Те не трябва да се смятат като противоположни: напротив, разединението на християните е онова, което най-сериозно пречи на разпространението на християнската вяра. Ако християните успеят да се явят пред другите религии в един обединен фронт, проповядването ще се окаже много по-ефикасно. Там където живеят други християни –както в България, например- католиците са призовани за проявяват искрено уважение към традициите и духовните им богатства, както и желание за сътрудничество.
„ В случай, че християнин не католик, убеден в истината на католическата църква, поиска да да бъде приет в пълното общение с нея, фактът трябва да бъде погледнат като дело на Светия дух и израз на религиозна свобода, и в никакъв слеучай не трябва да се порицава като плод на прозелитизъм, в отрицателния смисъл на термина, както понякога се разбира. Документът завършва с характерния за ностоящия папа призив: „Възвестяването и свидетелстването за Христовото евангелие представляват първата услуга, която християните могат да предложат на всеки човек и на цялото човечество”
Текстът изхожда от констатацията за растящите недоразумения ширещи се напоследък по повод мисията на църквата да възвестява Божията любов на всички хора, като някои считат, че не е нужно да проповядваме обръщането в християнската вяра, тъй като било възможно да се постигне спасение и без човек да познава Христа и без да бъде включен изрично в църквата. Това, подчертава документът, се дължи на доминиращия днес в обществото и в съвременната култура релативизъм, който отрича възможността човешкия ум да позняава истината. Срещу подобна нагласа в документа се насърчава предлагането на християнската истина и диалога по нея с другите, при зачитането на пълната свобода на всяко човешко същество. Става въпрос –обяснява документът – „за едно правилно предложение и за една услуга, които биха могли да направят по-ползотворни отношенията между хората” . Същото важи, освен за отделните хора, също и за различните културни среди, тъй като евангерието не представлява някакво ограничение, а е богатство достъпно за всички: „Всяка среща с отделния човек или с дадена култура е в състояние да разкрие нови възможности за евангелието, може би недостатъчно изразени преди това, които ще обогатят живота както на вярващите, така и на църквата”.
В този смисъл не е евангелизация диалогът , ако е придружен с насилие или с внушения незачитащи достойнството и религиозната свобода на другия. Разширяването на периметъра на църквата – се подчертава- не означава разпространяването на някаква властова група в чужди територии, а въвличане в мрежата от Христови приятели, която свързва помежду им небе и земя, континенти и епохи.
Църквата, от католическа гледна точка, е носител на Божието присъствие сред хората и следователно се явява като проводник на истинското хуманизиране на човека и на света.
Текстът държи да изтъкне, с думите на Втория ватикански събор, че зачитането на религиозната свобода на другия и насърчаването й не трябва да означава безразличие спряма истинато и доброто. Напротив любовта е онази, която стимулира Христовите последователи да възвестяват на всички спасителната истина!
Специално внимание обръща новият ватикански документ на въпроса за съотношението между евангелизация (възвестяването на християнската вяра) и икуменизъм (делото за обединението на християните). Те не трябва да се смятат като противоположни: напротив, разединението на християните е онова, което най-сериозно пречи на разпространението на християнската вяра. Ако християните успеят да се явят пред другите религии в един обединен фронт, проповядването ще се окаже много по-ефикасно. Там където живеят други християни –както в България, например- католиците са призовани за проявяват искрено уважение към традициите и духовните им богатства, както и желание за сътрудничество.
„ В случай, че християнин не католик, убеден в истината на католическата църква, поиска да да бъде приет в пълното общение с нея, фактът трябва да бъде погледнат като дело на Светия дух и израз на религиозна свобода, и в никакъв слеучай не трябва да се порицава като плод на прозелитизъм, в отрицателния смисъл на термина, както понякога се разбира. Документът завършва с характерния за ностоящия папа призив: „Възвестяването и свидетелстването за Христовото евангелие представляват първата услуга, която християните могат да предложат на всеки човек и на цялото човечество”
Абонамент за:
Публикации (Atom)
