Незнайни подвижници в Църквата

Желая чрез Вашият вестник Абагар да разкажа на читателите му за един колкото и уникален,толкова и обикновен,рядко срещан човек. За отец Кирил Дойчев от град Куклен - бивш свещеник, понастоящем пенсионер по болест. Отец Кирил дълги години с апостолска жар е проповядвал словото божие с личен пример и дела .Повече от 20 години, 7 от които в нашия град, е служилвсеотдайно на бога и хората, грижил се е и се грижи за болни и самотни хора, утешава и подкрепя страдащите. Подпомага с малки суми,според възможностите си бедни хора. В продължение на 3 месеца е давал храна на една болна и стара жена, 3-5 години (всеки ден)отделя от собствената си храна за един самотен човек.Със скромните си спестявания, подобно на Йовковия Серафим,е закупил и подарил на хора и на учреждения (училище, библиотека, кметство, поща и др.). 180 евангелия ,60 библии,100 стенни икони на св.Богородица, 60 малки инконки за лека кола, 40 масивни пейки,направени по негова поръчка (които подарил на всички учреждения,църкви и джамия в града ни), 30 столчета и табуретки, 60 купички и лъжици- алпака за обредно хранене и др. (в с. Филипово, с. Присъдец –Тополовградско, и с. Розово-Казанлъщко). Отец Кирил е зачитана и уважавана личност в града ни, както от млади и стари, така българи,турци и роми. Нека господ му даде здраве и дълъг живот и нека все така всеотдайно да служи на бога и хората.


Куклен, 31.08.2007
(Подпис: В. Петров)


Приятно е и представлява изключителна гордост за нас да поместим възхитителната Ви оценка, толкова рядка днес в нашето общество, за личността и делото на един скромен и измъчен труженик на източно-обрядната ни църква. Нямаме честа да познаваме лично отец Кирил, но сме виждали негови снимки като млад свещеник отпреди близа 30 години, колко гордо си носи униформата, през едно време, когато да бъдеш католически духовник в България не се считаше за толкоз престижно и много малко хора смееха да приемат църковен сан. Възхищавали сме се също от фигурата на неговия родственик и едноименник отец Кирил Дойчев Старши, истински апостол сред нашите верни в пограничните региони, където навремето е понасял лишения и унижения, даже побой от страна на недружелюбиви инославни събратя. В стари снимки осанката му нерядко се откроява около папския представител в България, архиепископ Анджело Ронкалли, по-късно папа Йоан ХХІІІ, който очевидно високо го ценял. Сигурно в семейната памет на Дойчеви ще има спомени за онази връзка с големия папа.