ТОНИ БЛЕЪР, КАТОЛИК

Най-дълготрайният великобритански премиер след Втората световна война, Тони Блеър, по Коледа официално бе приет в католическата църква, след няколкогодишна катехистична подготовка. От години той проявяваше интерес към католическото вероизповедание на семейството си и редовно посещаваше католически служби, но чакаше края на мандата си като министър председател за да не озадачи общественото мнение на острова, което от времето на Реъормацията през ХVІ век ненавижда католици на ръководни места в страната, като за няакои държавни постове, каквито са крал или кралица, са изрично забранени по закон. Въпреки това, католическото вероизповедание във Великобритания е днес най.широко практикуваното в страната, и много клирици от официалната англиканска църква изрично клонят към католицизма. Няколко стотин духовници от различен ранг преминаха през последните години в лоното на католическата цэрква, най-вече покрай спора бушуващ при тях за въвеждането на жени свещеници и епископи в системата на църквата им. На 7 юни миналата година Тони Блеър беше на аудиенция при папа Бенедикт ХVІ във Ватикана.

ЙЕЗУИТИ НА СЪБОР

От 7 януари в генералната им квартира в Рим, недалеч от Ватикана, се провежда 35-тото Генерално Събрание на ордена на отците йезуити, най-многобройната и, по мнение на наблюдатели, най-мощната структура на католическата църква, специално ангажирана в сектора на културата и мисионерсттвото. Въпреки че по статут генераолният им настоятел е избран пожизнено (както впрочем папата и затова известен с прозвището „черния папа” по цвета на облеклото им), това събрание ще трябва да избере новия им генерален настояател, поради оставката на ностоящия, отец Петер-Ханс Колвенбах, приета като изключение от Негово светейшество предвид напредналата възраст на титуляра, който скоро ще навърши 80 години. Участват в събора 225 члевове на ордена, от които 217 са велики избиратели представляващи големите континентални подразделения на общността им, с 18 делегати от Африка, 40 от Латинска Америка, 64 от Азия и Австралия, 69 от Европа и 34 от Северна Америка. В интервю за ватиканския официоз L’Osservatore Romano от 5 януари отец Колвенбах заяви, че обществото на отците йезуити на настоящото събрание ще даде израз на онова, което ще трябва да бъде предприето с оглед бъдещето на ордена. Както по-нататък обясни, събранието започва с оценка на настоящото положение, с положителните и отрицателните нюанси на картината. От този анализ би трябвало да се породи образа на човека, който ще ръководи ордена по пътя начертан им от Бога, дали ще бъде пророк или мъдрец, обновител или готов на компромиси, съзерцател или активист, човек на пробива или човек ва единението Нишката, която обвързва всичики йезуити, действащи в най-различни ситуации по цялото земно кълбо, е тяхната погранична мисия, да се подвизават по границите, които някога бяха тези на хрискиянския свят, а днес преминават между евангелието и съвременната келтура, между вярата и науката, между църквата и обществото, между „благата вест” и един объркан свят. Ще ни се налагат най-разнообразни решения, които обаче ще трябва да се крепят на следващите три критерия: възвестяване на Божието слово, съпричастие в живота на Христа, свидетелснване за любовта, която Духът иска и подхранва в нас. Навлизайки в конкретиката на мисията, която се очаква орденът на йезуитите да изпълнява през следващите години, отец Колвенбах спомена специално перспективата да възстановят присъствието си в Китай, страната, която е била обект на техния апостолат още от началото на съществуването на ордена през ХVІ век до прокудването им от там през 1949 г.

БЛАГОВЕСТИЕ И ПРОЗЕЛИТИЗЪМ

Предвид растящата обърканост на мнозина, вътре и извън църквата, за смисъла на евангелизацията, т.е. разпространяването на христианското послание в света, вероучителният отдел на светия престол в средата на декември разпространи документ с обяснения що е това да разпространяваш Словото и как то се различава от прозелитизма, който плаши много хора, и релативизма, от който пък страдат даже членове на църквата. Озаглавен „Доктринна бележка относно някои аспекти от евангелицацията” , новият ватикански документ е продукт на дългогодишно наблюдении на ситуацията и консултации между специалистите от вероучителния отдел още от времето когато той се ръководеше от настоящия папа до преди избирането му на върха на църковната система преди три години.
Текстът изхожда от констатацията за растящите недоразумения ширещи се напоследък по повод мисията на църквата да възвестява Божията любов на всички хора, като някои считат, че не е нужно да проповядваме обръщането в християнската вяра, тъй като било възможно да се постигне спасение и без човек да познава Христа и без да бъде включен изрично в църквата. Това, подчертава документът, се дължи на доминиращия днес в обществото и в съвременната култура релативизъм, който отрича възможността човешкия ум да позняава истината. Срещу подобна нагласа в документа се насърчава предлагането на християнската истина и диалога по нея с другите, при зачитането на пълната свобода на всяко човешко същество. Става въпрос –обяснява документът – „за едно правилно предложение и за една услуга, които биха могли да направят по-ползотворни отношенията между хората” . Същото важи, освен за отделните хора, също и за различните културни среди, тъй като евангерието не представлява някакво ограничение, а е богатство достъпно за всички: „Всяка среща с отделния човек или с дадена култура е в състояние да разкрие нови възможности за евангелието, може би недостатъчно изразени преди това, които ще обогатят живота както на вярващите, така и на църквата”.
В този смисъл не е евангелизация диалогът , ако е придружен с насилие или с внушения незачитащи достойнството и религиозната свобода на другия. Разширяването на периметъра на църквата – се подчертава- не означава разпространяването на някаква властова група в чужди територии, а въвличане в мрежата от Христови приятели, която свързва помежду им небе и земя, континенти и епохи.
Църквата, от католическа гледна точка, е носител на Божието присъствие сред хората и следователно се явява като проводник на истинското хуманизиране на човека и на света.
Текстът държи да изтъкне, с думите на Втория ватикански събор, че зачитането на религиозната свобода на другия и насърчаването й не трябва да означава безразличие спряма истинато и доброто. Напротив любовта е онази, която стимулира Христовите последователи да възвестяват на всички спасителната истина!
Специално внимание обръща новият ватикански документ на въпроса за съотношението между евангелизация (възвестяването на християнската вяра) и икуменизъм (делото за обединението на християните). Те не трябва да се смятат като противоположни: напротив, разединението на християните е онова, което най-сериозно пречи на разпространението на християнската вяра. Ако християните успеят да се явят пред другите религии в един обединен фронт, проповядването ще се окаже много по-ефикасно. Там където живеят други християни –както в България, например- католиците са призовани за проявяват искрено уважение към традициите и духовните им богатства, както и желание за сътрудничество.
„ В случай, че християнин не католик, убеден в истината на католическата църква, поиска да да бъде приет в пълното общение с нея, фактът трябва да бъде погледнат като дело на Светия дух и израз на религиозна свобода, и в никакъв слеучай не трябва да се порицава като плод на прозелитизъм, в отрицателния смисъл на термина, както понякога се разбира. Документът завършва с характерния за ностоящия папа призив: „Възвестяването и свидетелстването за Христовото евангелие представляват първата услуга, която християните могат да предложат на всеки човек и на цялото човечество”

Подаръци от францисканите

На 10 януари в училището в Бърдарски геран имаше изненада за всички. Францисканите конвентуалци от енорията в Плевен донесоха подаръци за децата.
Свещениците Станислав Жемински, Ярослав Барткиевич, брат Марек Шубзда и отец Асен Генов, енорийският свещеник, зарадваха възпитаниците на Детския дом в селото и всички деца в училището. Свещениците се поинтересуваха от какво друго имат нужда децата и следващия път ще донесат бои, химикалки, тетрадки и други ученически пособия.