Предвид растящата обърканост на мнозина, вътре и извън църквата, за смисъла на евангелизацията, т.е. разпространяването на христианското послание в света, вероучителният отдел на светия престол в средата на декември разпространи документ с обяснения що е това да разпространяваш Словото и как то се различава от прозелитизма, който плаши много хора, и релативизма, от който пък страдат даже членове на църквата. Озаглавен „Доктринна бележка относно някои аспекти от евангелицацията” , новият ватикански документ е продукт на дългогодишно наблюдении на ситуацията и консултации между специалистите от вероучителния отдел още от времето когато той се ръководеше от настоящия папа до преди избирането му на върха на църковната система преди три години.
Текстът изхожда от констатацията за растящите недоразумения ширещи се напоследък по повод мисията на църквата да възвестява Божията любов на всички хора, като някои считат, че не е нужно да проповядваме обръщането в християнската вяра, тъй като било възможно да се постигне спасение и без човек да познава Христа и без да бъде включен изрично в църквата. Това, подчертава документът, се дължи на доминиращия днес в обществото и в съвременната култура релативизъм, който отрича възможността човешкия ум да позняава истината. Срещу подобна нагласа в документа се насърчава предлагането на християнската истина и диалога по нея с другите, при зачитането на пълната свобода на всяко човешко същество. Става въпрос –обяснява документът – „за едно правилно предложение и за една услуга, които биха могли да направят по-ползотворни отношенията между хората” . Същото важи, освен за отделните хора, също и за различните културни среди, тъй като евангерието не представлява някакво ограничение, а е богатство достъпно за всички: „Всяка среща с отделния човек или с дадена култура е в състояние да разкрие нови възможности за евангелието, може би недостатъчно изразени преди това, които ще обогатят живота както на вярващите, така и на църквата”.
В този смисъл не е евангелизация диалогът , ако е придружен с насилие или с внушения незачитащи достойнството и религиозната свобода на другия. Разширяването на периметъра на църквата – се подчертава- не означава разпространяването на някаква властова група в чужди територии, а въвличане в мрежата от Христови приятели, която свързва помежду им небе и земя, континенти и епохи.
Църквата, от католическа гледна точка, е носител на Божието присъствие сред хората и следователно се явява като проводник на истинското хуманизиране на човека и на света.
Текстът държи да изтъкне, с думите на Втория ватикански събор, че зачитането на религиозната свобода на другия и насърчаването й не трябва да означава безразличие спряма истинато и доброто. Напротив любовта е онази, която стимулира Христовите последователи да възвестяват на всички спасителната истина!
Специално внимание обръща новият ватикански документ на въпроса за съотношението между евангелизация (възвестяването на християнската вяра) и икуменизъм (делото за обединението на християните). Те не трябва да се смятат като противоположни: напротив, разединението на християните е онова, което най-сериозно пречи на разпространението на християнската вяра. Ако християните успеят да се явят пред другите религии в един обединен фронт, проповядването ще се окаже много по-ефикасно. Там където живеят други християни –както в България, например- католиците са призовани за проявяват искрено уважение към традициите и духовните им богатства, както и желание за сътрудничество.
„ В случай, че християнин не католик, убеден в истината на католическата църква, поиска да да бъде приет в пълното общение с нея, фактът трябва да бъде погледнат като дело на Светия дух и израз на религиозна свобода, и в никакъв слеучай не трябва да се порицава като плод на прозелитизъм, в отрицателния смисъл на термина, както понякога се разбира. Документът завършва с характерния за ностоящия папа призив: „Възвестяването и свидетелстването за Христовото евангелие представляват първата услуга, която християните могат да предложат на всеки човек и на цялото човечество”
неделя, 13 януари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар