Sursum Corda

VІ Ислямо-хпистиянски колоквиум в Рим

2008-05-05T07:29:00.002+03:00

В края на април в Рим се състоя тридневен семинар на католически и ислямски специалисти, посветен на отношенията между вяра и разум. Съорганизатори бяха Папския съвет за междурелигиозен диалог и Техеранската органиция за международни връзки и ислямска култура, с председатели, от католическа страна, кардинал Жан-Луи Торан, а от ислямска – д-р Махди Мостафави. Темата бе разгледана в рамките на шест лекции, като една бе посветена специално на въпроса за насилието в съответните култури на двете религии. В комюникето издадено в края на срещата се съобщава, че участващите са постигнали съгласие върху няколко основни принципа, и по-специално, че вяра и разум са дар от Бога и не си противоречат, въпреки че понякога вярата може да се окаже над разума, но никого против него. Те са също по същество против насилието, въпреки че за съжаление понякога и от едната, и от другата страна са били злоупотребявани за да бъдат извършени насилия.
Двете страни са се съгласили да сътрудничат и в бъдеще да насърчават религиозния дух, и по-специално духовността, както и уважението към религиозните символи и моралните принципи.

СРЕЩА НА ВЪРХА

2008-05-03T22:14:00.000+03:00

В навечерието на папското пътуване в САЩ в средата на април, ватиканският ежедневник L’Osservatore Romano публикува интервю с историка Массимо Франко, автор на книга с загадъчното заглавие „Паралелни империи – Ватиканът и Съединените щати. Два века съюз и конфликти (1788-2005)”, излязла преди три години. Вземайки повод от неспокойната история на дипломатическите отношения между двете сили, едностранно прекъснати от САЩ покрай убийството на президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г., с претекста, че един от съзаклятниците се укривал в Папската държава, и само близо век по-късно постепенно възстановени, станали все по-топли по време на студената война, с личен представител на президента от 1984, до пълното им възстановяване на дипломатическо ниво през 1990 с постоянен посланик William Wilson от страна на САЩ и апостолически нунции Pio Laghi (после кардинал) от страна на Ватикана, и новите напрежения през последните години на хилядолетието до днес, най-вече поради различията им по въпросите на мира (Палестинския въпрос, Ирак) и аспекти от международното сътрудничество в сектора на здравеопазването и демографията (раждаемост, начин на борбата със СПИН).
Както обяснява в интервюто си, авторът разбира тези две величини – САЩ и Ватикан - като „паралелни глобални империи”, т. е. единствените в настоящия исторически момент, в състояние да прожектират присъствието си глобално върху цялата планета. Едната ,САЩ, като водеща военна и техническа сила на всички континенти (hard power), другата, Светият престол, като водещ със моралната си сила на медиатор, убедител, благовестител сред всички култури, етноси и съсловия (soft power).
В този смисъл донякъде се повтаря парадигмата за „двата града” по Блажени Августин, или „небесния и земния Йерусалим” (мозайки в абсидата на много древни базилики, като Свети Климент в Рим). С разликата, че древната схема ги противопоставя до изчезването на едната, а днес се търси съгласуване на целите и средствата за постигането им.
Затова папата отиде да гостува, а не да воюва отвъд океана.

Източноевропейски форум за диалог - "Мостове"

2008-04-04T16:29:00.001+03:00

На 24 март 2008 г. в гр. София се състоя учредително събрание на Сдружение “Източноевропейски форум за диалог – “Мостове” (НПО за религиозен и културен диалог).

Учредители са млади хора от различни вероизповедания:
Ангелина Владикова – християнка, православна

Петър Граматиков – християнин, православен

Асен Минков – мюсюлманин

Милка Георгиева - християнка, православна

Диана Хусеин – мюсюлманка

Светлана Караджова – християнка, католичка

Велислав Алтънов – християнин

Приет бе устав, председател на сдружението, управителен съвет, правилник за дейността.За председател на сдружението бе избрана Ангелина Иванова Владикова.

За членове на Управителния съвет бяха избрани:

1. Милка Георгиева

2. Светлана Караджова

3. Диана Тахсин Хусеин

Целите на новото сдружение са подчертаване ролята на религията в преодоляването на насилието и изграждането на устойчиво европейско общество и ролята на България като мост между християнството и исляма. България като пример за източноевропейска държава, в която мирно съжителстват различни религии и култури. Привличане на обществения интерес в религиозната сфера и подчертаване ролята на вярата в съвременното общество. Поощряване толерантността и мирното съжителство между различните религиозни и културни общности.

Все пак се множим

2008-03-08T16:55:00.000+02:00

Последните статистически обработени данни за състоянието на католическата църква през 2005-2006 сочат, че тя продължава да расте и да устоява своето положение на най-широко представено вероизповедание в света. Официалният справочник на Светия престол Annuario Pontificio 2008 съобщава за едно увеличение на верните в световен мащаб от 1.40%, преминавайки от 1 115 000 000 през 2005 на 1 131 000 000 верни през 2006, или 16 милиона души в повече от предишната статистика за 2004-2005 г. В сравнение с 1990 г. прирастът е от 110 милиона нови католици, колкото населението на Германия и Полща заедно.
Данните бяха представени на Светия отец по време на аудиенция дадена на статистическия екип на Светия престол в края на февруари, когато му бе връчено също последното издание на годишника.Отбелядани са също някои движения на цифрите през 2007, като учредяването на 12 нови териториаялни разпределения (епархии, диоцези)
Новохиротонисаните епископи през годината са били 169 души.
Сонмът на свещеническия персонал се е увеличил с малко повече от 600 души, достигайки кота 407 262, колкото Варна, ако бяха събрани в един град. След спада в края на миналия век, духовенството леко расте годищно от 2000 година насам, като намалението в Европа и Америка се компенсира стабилно от наплива на свежи духовни сили в Азия и Африка. С близо 1% са нараснали семинаристите във висшите духовни школи, като днес са общо 115 480, от които най-много се намират в Америка (над 37 000), най-малко в Океания (до 1000)

Устойчивата плащеница Христова

2008-02-16T16:11:00.000+02:00

Автентичността на една от най-ценните християнски реликви, плащеницата, с която е било обвито тялото на Спасителя в гроба, днес съхранено в град Торино (Италия), не един път е била подставена под съмнение. Последно това стана през 1988 г., когато лаборатории в Оксфорд, Тъксън и Цюрих, подложили на анализ с карбоний 14 една частица от платното, изобразяващо тяло на мъртъв страдалец, стигат до заключението, че тъканата не може да бъде по-ранна от ХІІІ-ХІV век и следователно не е от времето на събитията описани от евангелистите. В същност те стигаха до времето на появяването й, незнайно от къде, във Франция около средата на ХІV век. С това се потвърждаваше преценката на много наблюдатели от онова време, включително и на действащия тогава папа, че обектът издава много по-късна направа. Оставаше на показ на различни места във Франция и последно в катедралата на град Торино, само като наивно изображение на Спасителя, което е в състояние да подклажда набожност към Христовото странаие и благодарни чувства заради последвалото изкупление на човешкия род. Отношението към нея коренно се промени само в края на ХЗХ век, когато при едно излагане на показ в Торинското й хранилище бе установено, че нечетливите петна на повръхността й представляват негатив на сградалец с явни признаци на бичуване и разпъване на кръст, отговарящи на описаното в евангелието. Въпроси за изграждането на невъзможната картина, за произхода на тъканта, връзката й с древното предание за неръкотворната икона, наречена „авгар, абагар”, с течение на десетилетията оформиха цяла научна дисциплина „синдонология” (от гръцкия термин за „плащеница”). Привържениците на хипотезата за нейната автентичност не се примиряват с заключението на специалистите от споменатите три университета. Като първо те изтъкват, че частта ползвана за химическия анализ не принадлежала на оригиналния ппат, а на някаква по-късна кръпка; и второ, че пробата с карбоний 14 се преиначава, когато обектът е бил подложен на силни температури, като при пожар –а такива пожари е имало няколко пэти в историята на реликвата, последно в края на ХVІ век. От тези дни е признанието на един от изследователите от преди 20 години, проф. Кристофър Бронк Рамси, е признал за достоверни аргументите на противната страна и изказал готовност анализът да бъде повторен имайки предвид резервите им, т.е. ползвайки частица, със сигурност принадлежаща към оригиналната тъкан и при уговорката, че във всеки случай резултатите се преиначават ако същата е претърпяла пожар. Изказването му се съдържа в нов документален филм на BBC, който ще бъде излъчев на 26 април, във връзка с Пасха по реда на григорианския календар.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ БАЛКАНИ

2008-02-16T10:41:00.002+02:00

До 20 февруари в Рим се приемат заявки за участието на студенти в курс по Университетско сътрудничество за мир и развитие на Балканите. Инициативата се вписва в една общо европейска програма подета съвместно от Папския университет „Пречистия кръст”, Римския университет La Sapienza и Университета в Сараево. Курсът завършва с магистърска степен.

Ускорена канонизация

2008-02-14T10:37:00.001+02:00

На богослужението във връзка с третата годишнина от смъртта й на 13 февруари 2004, епископът на Коимбра (Португалия) е съобщил, че с кратки темпове предстои канонизирането на сестра Лучия, една от свидетелите на появяването на Света Богородица във Фатима през 1917 г. и пазителка на тъй наречената Фатимска тайна.
След ранната им смърт другите двама свидетели Яцинта и Франсиско Марто бяха канонизирани от папа Йоан Павел ІІ през 2000 г. По канон процедурите по канонизацията на светиите не трябва да стартират преди пет години от смъртта на богоугодника, но в случая се прави изключение поради растящия интерес в църквата и бързо набраната информация. Подобно изключение бе направено и с регионалната ни подвижница Майка Тереза Калкутска, родена в Скопие през 1910 г., починала през 1997 и каноницирана през 2003.

Случаят Боби Фишер, и не само

2008-02-12T17:43:00.001+02:00

В края на януари световните медии гръмнаха с новината за смъртта в Рейкиавик (Исландия) на шахматната звезда Боби Фишер, с уточнението, че при наближаване на смъртния си час поискал да бъде погребан от католически свещеник, въпреки че през целия си живот е бил считан за човек с еврейско вероизповедание. Не е ясно дали междувременно той е бил също приет в католическата църква. Тъй като опелото и погребението не представляват същинско тайнство (sacramentum) да сатолиците, а ритуал (sacramentale), може да се отслужова също за некатолици и даже нехристияни (като, например, ползването на осветена вода, носенето на кръстче или иконички). Възможно е обаче той да е приел католичество, но обстоятелството, по негово разпореждане, да не е било разпространено в медиите.
Подобен бил случаят с известния френски философ Анри Бергсон, който в завещанието си изповядва, че вътрешно бил убеден в истинността на католическата църква, обаче се въздържал да премине публично в лоното й, тъй като неговите братя евреи тогава били жестоко преследвани от нацистите и не желаел да ги напусне в разгара на холокоста, добавял обаче, че при смъртта си искал да баде погребан католически. И наистина когато починал през 1942 г. обредът на гроба му бил извършен от католически духовник, който джентълменски поканил също равин зада прочете на свой ред съответна заупокойна молитва по старозаветния канон.

Украинци на аудиенция след 70 години

2008-02-11T09:14:00.000+02:00

Всички йерарси на източно-обрядната гърко-католическа (униатска) църква в Украйна бяха приети за пръв път след 70 години на аудиенция във Ватикана. Оформила се в края на ХVІ-ти век като отделна източно-обрядна структура в лоното на католическата църква (Брест-Литовск 1596), усраинската църква бе разтурена от съветския режим през 1946 г. тя преживя един период на неелгалност до 1990 г., когато можа да възстанови структурите си, за да се развива буино до днес. Предполага се, че не по-малко от 10% от украинците членуват в редиците й, веднага след привържениците на Московската патриаршия и доста преди другите църковни формирования, сред които и една Украинска патриаршия. Освен това в страната съществува също една западно-обрядна католичедса обшност от около един милион верни, повечето от полски произход. В словото си пред тях Светият отец отправил апел за сътрудничество със западно-обрядните им съверци и разбирателство с източно-православното болшинство в страната.
Украинските униати са разпределени в 3240 енорийски общности, с 2721 църкви (и още 306 са в строеж), със 78 манастира, 755 неделни училища. Църковният персонал се състои от 16 епископи, 1976 свещеници, 590 монаси, 729 монахини (има също една българка сред тях, игумения Сусана Кацарова), а близо 1300 семинаристи се подготвят за църковна служба в духовни семинарии в страната и в чужбина.

НОВА НАДЕЖДА ЗА МЕДИИГЕ

2008-02-07T17:05:00.000+02:00

Както всяка година на 24 януари, календарен празник на св. Франциск Салски, патрон на католическата преса, папата подписа послание в подготовка на годишното, вече 42-ро, честване на Световния ден на комуникациите, който, както е известно, су състои на първия неделен ден след Петдесятница. Тази годишното послание е посветено на темата „Медиите на кръстопът между стремежа за надмощие и служенето. Да търсим истината за да я споделяме с другите”.
Разделено на 6 параграфа, посланието започва с констатацията за растящото влияние на медиите в съвременното общество, до степен, че същите все по-често се явяват като средство не само за надмощие, а и като водещи играчи в събитията, които те самите създамат с цел надмощието над човека (§ 1). Следва изброяване на заслугите на същите медии за преодоляването на злини и прекрачването на разделенията между хората от различни групи, като способстват за обмяната на информация в световен мащаб, за ограмотяването на световното население, за общуването, демокрацията, диалога между хората и по-голямото разбирателство сред тях. Същевременно обаче те нерядко се превръщат в пособия за провеждането на интереси на отделните играчи на световната сцена, както това става когато са насочени към преследването на идеологически цели или към пласирането на продукти (реклама с невярно съдържание). С претекста, че представят реалната картина на нещата, те в същност нерядко предлагат извинения и изкривени начини на поведение в личния, семейния и обществения живот. С цел да си гарантират аудитория, прибягват даже до престъпване границите на морала, до вулгарности и сцени на насилие. Често предлагат технологии и поощряват начини на живот и поведения, които в крайна сметка водят до все по-щироко разтваряне на ножицата между богати и бедни в световен мащаб (§ 2).
Следователно медиите, а с тях и човечеството, днес се намират пред един кръстопът, пред дилемата да избират между доброто и злото, каквато не сме познавали досега.
Налага се да се запитаме доколко е разумно да позволяваме на медиите да слугуват на безконтролните възможности да се налагат на аудиторията си и да попаднат в ръцете на онези, които си служат с тях за да манипулират съзнанието на хората. Не е ли по-разумно да направим така, че да останат в служба на човека и на доброто (§ 3)?
Следователно –продължава Негово светейшество- ролята, която са си изградили напоследък в обществото, засяга основите на антропологията, т.е. на понятието човек, истинското предизвикателсгво за третото хилядолетие. Медиите днес наистина касаят основни измерение на човека като такъв и на онова, което той представлява. Когато медиите изпускат етичните си котви и се освобождават от обществените си задръжки, те пропускат идеята за централното значение и неприкосновеното достойнство на човека, заплашвайки неговата съвест, неговия свобеден избор и, в крайна сметка, обуславят свободата, даже живота и съвестта му.
Необходимо е медиите да се насочат в защита на човешката личност и на пълното уважение на достойнството му. Съществуват предложения да заговорим за „инфоетика”, както вече говорим за „биоетика” (§ 4).
Не трябва да позволяваме медиите да се превърнат във високоговорители на икономическия материализъм и на нравствения релативизъм, истинските бичове на нашето съвремие. Нека напротив те да станат проводници ва истината пред онези, които са изкушени да я отричат или направо да я рушат. Към тази възвишена и омайваща цел са призовани медиите: да ползват всички изразни форми, все по-красиви и изтънчени, каквито са в състояние да си създадат(§ 5).
Последният параграф (§ 6) от посланието на папата е натоварен с голям оптимизъм, че светлината на Спасителя ще ни помогне да догоним възвишените цели, към които медиите са призовани в служба на човека. Той изтъква също успеха на многобройни медиини програми и продукти, зачитащи човека и неговото достойнство във всички отрасли и направления в света на медиите и комуникациите.

ТОНИ БЛЕЪР, КАТОЛИК

2008-01-16T13:24:00.000+02:00

Най-дълготрайният великобритански премиер след Втората световна война, Тони Блеър, по Коледа официално бе приет в католическата църква, след няколкогодишна катехистична подготовка. От години той проявяваше интерес към католическото вероизповедание на семейството си и редовно посещаваше католически служби, но чакаше края на мандата си като министър председател за да не озадачи общественото мнение на острова, което от времето на Реъормацията през ХVІ век ненавижда католици на ръководни места в страната, като за няакои държавни постове, каквито са крал или кралица, са изрично забранени по закон. Въпреки това, католическото вероизповедание във Великобритания е днес най.широко практикуваното в страната, и много клирици от официалната англиканска църква изрично клонят към католицизма. Няколко стотин духовници от различен ранг преминаха през последните години в лоното на католическата цэрква, най-вече покрай спора бушуващ при тях за въвеждането на жени свещеници и епископи в системата на църквата им. На 7 юни миналата година Тони Блеър беше на аудиенция при папа Бенедикт ХVІ във Ватикана.

ЙЕЗУИТИ НА СЪБОР

2008-01-14T10:31:00.000+02:00

От 7 януари в генералната им квартира в Рим, недалеч от Ватикана, се провежда 35-тото Генерално Събрание на ордена на отците йезуити, най-многобройната и, по мнение на наблюдатели, най-мощната структура на католическата църква, специално ангажирана в сектора на културата и мисионерсттвото. Въпреки че по статут генераолният им настоятел е избран пожизнено (както впрочем папата и затова известен с прозвището „черния папа” по цвета на облеклото им), това събрание ще трябва да избере новия им генерален настояател, поради оставката на ностоящия, отец Петер-Ханс Колвенбах, приета като изключение от Негово светейшество предвид напредналата възраст на титуляра, който скоро ще навърши 80 години. Участват в събора 225 члевове на ордена, от които 217 са велики избиратели представляващи големите континентални подразделения на общността им, с 18 делегати от Африка, 40 от Латинска Америка, 64 от Азия и Австралия, 69 от Европа и 34 от Северна Америка. В интервю за ватиканския официоз L’Osservatore Romano от 5 януари отец Колвенбах заяви, че обществото на отците йезуити на настоящото събрание ще даде израз на онова, което ще трябва да бъде предприето с оглед бъдещето на ордена. Както по-нататък обясни, събранието започва с оценка на настоящото положение, с положителните и отрицателните нюанси на картината. От този анализ би трябвало да се породи образа на човека, който ще ръководи ордена по пътя начертан им от Бога, дали ще бъде пророк или мъдрец, обновител или готов на компромиси, съзерцател или активист, човек на пробива или човек ва единението Нишката, която обвързва всичики йезуити, действащи в най-различни ситуации по цялото земно кълбо, е тяхната погранична мисия, да се подвизават по границите, които някога бяха тези на хрискиянския свят, а днес преминават между евангелието и съвременната келтура, между вярата и науката, между църквата и обществото, между „благата вест” и един объркан свят. Ще ни се налагат най-разнообразни решения, които обаче ще трябва да се крепят на следващите три критерия: възвестяване на Божието слово, съпричастие в живота на Христа, свидетелснване за любовта, която Духът иска и подхранва в нас. Навлизайки в конкретиката на мисията, която се очаква орденът на йезуитите да изпълнява през следващите години, отец Колвенбах спомена специално перспективата да възстановят присъствието си в Китай, страната, която е била обект на техния апостолат още от началото на съществуването на ордена през ХVІ век до прокудването им от там през 1949 г.

БЛАГОВЕСТИЕ И ПРОЗЕЛИТИЗЪМ

2008-01-13T10:12:00.000+02:00

Предвид растящата обърканост на мнозина, вътре и извън църквата, за смисъла на евангелизацията, т.е. разпространяването на христианското послание в света, вероучителният отдел на светия престол в средата на декември разпространи документ с обяснения що е това да разпространяваш Словото и как то се различава от прозелитизма, който плаши много хора, и релативизма, от който пък страдат даже членове на църквата. Озаглавен „Доктринна бележка относно някои аспекти от евангелицацията” , новият ватикански документ е продукт на дългогодишно наблюдении на ситуацията и консултации между специалистите от вероучителния отдел още от времето когато той се ръководеше от настоящия папа до преди избирането му на върха на църковната система преди три години.
Текстът изхожда от констатацията за растящите недоразумения ширещи се напоследък по повод мисията на църквата да възвестява Божията любов на всички хора, като някои считат, че не е нужно да проповядваме обръщането в християнската вяра, тъй като било възможно да се постигне спасение и без човек да познава Христа и без да бъде включен изрично в църквата. Това, подчертава документът, се дължи на доминиращия днес в обществото и в съвременната култура релативизъм, който отрича възможността човешкия ум да позняава истината. Срещу подобна нагласа в документа се насърчава предлагането на християнската истина и диалога по нея с другите, при зачитането на пълната свобода на всяко човешко същество. Става въпрос –обяснява документът – „за едно правилно предложение и за една услуга, които биха могли да направят по-ползотворни отношенията между хората” . Същото важи, освен за отделните хора, също и за различните културни среди, тъй като евангерието не представлява някакво ограничение, а е богатство достъпно за всички: „Всяка среща с отделния човек или с дадена култура е в състояние да разкрие нови възможности за евангелието, може би недостатъчно изразени преди това, които ще обогатят живота както на вярващите, така и на църквата”.
В този смисъл не е евангелизация диалогът , ако е придружен с насилие или с внушения незачитащи достойнството и религиозната свобода на другия. Разширяването на периметъра на църквата – се подчертава- не означава разпространяването на някаква властова група в чужди територии, а въвличане в мрежата от Христови приятели, която свързва помежду им небе и земя, континенти и епохи.
Църквата, от католическа гледна точка, е носител на Божието присъствие сред хората и следователно се явява като проводник на истинското хуманизиране на човека и на света.
Текстът държи да изтъкне, с думите на Втория ватикански събор, че зачитането на религиозната свобода на другия и насърчаването й не трябва да означава безразличие спряма истинато и доброто. Напротив любовта е онази, която стимулира Христовите последователи да възвестяват на всички спасителната истина!
Специално внимание обръща новият ватикански документ на въпроса за съотношението между евангелизация (възвестяването на християнската вяра) и икуменизъм (делото за обединението на християните). Те не трябва да се смятат като противоположни: напротив, разединението на християните е онова, което най-сериозно пречи на разпространението на християнската вяра. Ако християните успеят да се явят пред другите религии в един обединен фронт, проповядването ще се окаже много по-ефикасно. Там където живеят други християни –както в България, например- католиците са призовани за проявяват искрено уважение към традициите и духовните им богатства, както и желание за сътрудничество.
„ В случай, че християнин не католик, убеден в истината на католическата църква, поиска да да бъде приет в пълното общение с нея, фактът трябва да бъде погледнат като дело на Светия дух и израз на религиозна свобода, и в никакъв слеучай не трябва да се порицава като плод на прозелитизъм, в отрицателния смисъл на термина, както понякога се разбира. Документът завършва с характерния за ностоящия папа призив: „Възвестяването и свидетелстването за Христовото евангелие представляват първата услуга, която християните могат да предложат на всеки човек и на цялото човечество”

Подаръци от францисканите

2008-01-11T11:01:00.000+02:00

На 10 януари в училището в Бърдарски геран имаше изненада за всички. Францисканите конвентуалци от енорията в Плевен донесоха подаръци за децата.
Свещениците Станислав Жемински, Ярослав Барткиевич, брат Марек Шубзда и отец Асен Генов, енорийският свещеник, зарадваха възпитаниците на Детския дом в селото и всички деца в училището. Свещениците се поинтересуваха от какво друго имат нужда децата и следващия път ще донесат бои, химикалки, тетрадки и други ученически пособия.

Органов концерт в софийската катедрала

2007-12-14T15:35:00.001+02:00

На 17 декември 2007 г. (понеделник) от 19 ч. в католическата катедрала “Свети Йосиф” в София ще се има органов концерт, организиран от Полския институт в София и католическата енория.

Органистът е проф. Анджей Хорошински от Полша.

В програмата са творби на Бах, Клерамбо, Вивалди, Сен-Санс, Шопен, Карол Шимановски, Мечислав Сужински. Входът е безплатен.

Анджей Хорошински - органист, композитор и преподавател, е завършил с отличие Музикалната академия във Варшава. Изнася концерти в почти всички европейски страни, в Израел, САЩ, Канада, Япония. Свири в реномирани зали като Националната филхармония във Варшава, Koncerthuset в Стокхолм, катедралата "Нотр Дам" в Париж, King s College Chappel в Кеймбридж, аулата "Павел Шести" във Ватикана, катедралата "Св. Патрик" в Ню Йорк. Автор е на концерт за орган и оркестър, на камерна, органова, хорова и филмова музика, на транскрипции на оркестрови творби за орган. Води майсторски класове в много европейски страни, в САЩ, Япония, Южна Корея и Израел. Член е на журито на органови конкурси във Франция, Германия и Полша. Музикантът е консултант и автор на множество проекти в областта на строителството на органи в Полша.

НОВА ПАПСКА ЕНЦИКЛИКА: НАДЕЖДАТА

2007-12-09T10:04:00.000+02:00

Да вярваш с надежда-да се надяваш с вяра!

В навечерието на предколедния сезон, когато за западните християни започва новия годишен литургичен цикъл, на 30 ноември папа Бенедикт ХVІ ни изненада с втората енциклика от стъпването си на папския престол преди по-малко от три години, озаглавена, на латински език “Spe salvi”, думи на Апостола до Римляни (8, 24), които по текста на синодалното издание на Библията звучат „Вашето спасение е в надеждата”. Във вероучителната система на католическата църква папските енциклики се нареждат на първо място по авторитет и доктринна изправност след догматичните определения или уточнения, издадени от вселенски събор или от папа, говорещ с пълната власт на папското си служене, известно като “ex cathedra”. Предишната му първа енциклика, със затлавие “Deus caritas est”, за която четете в в брой 2 от 2006 г. на в. Абагар, беше посветена на въпроса за християнската любов. С настоящата тема Светия отец преполовява пътя към изясняването на основната богословска триада християнски добродетели: вяра, надежда и любов, залегнали и в популярното понятие за името на българската столица, кръстена на светата мъченица София, майката на трите дъщери Вяра, Надежда и Любов. Редно е да очакваме, че тема на следващата му енциклика ще бъде въпросът за вярата.

В свойствения си стил папа Бенедикт развива тезата си изхождайки от библейските текстове, където става въпрос за тази духовна сила, надеждата, и проследявайки конкретното й приложение в историята на църквата и в живота на християните, с многобройни и силни примери в поведението на подвижници и мъченици на християнската вяра.

Документът, от общо 80 страници А4,основно разделен на 49 последователно номерирани параграфи (по които в бъдеще ще бъде цитиран), след увод от един параграф (§ 1) е разделен на две части, от които първата (§§ 2-31) обяснява от различни гледни точки понятието „християнска надежда”, а втората локализира и посочва ситуациите при които се подхранва и расте надеждата у християните (§§ 32-48), като един последен параграф представя Божията майка като пример и идеал за обнадеждените християни (§49).
Заглавия и подзаглавия, които придружават текста, ще бъдат без съмнение от полза за да си направим една предварителна представа за материята третирана тъй компетентно от Светия отец: Вярата е надежда (§§ 2-3); Новозаветното и древноцърковното понятие за надеждата, основаваща се на вярата (§§ 4-9); Какво представлява вечният живот? (§§ 10-12); Егоистична ли е християнската надежда? (§§ 13-15); Еволюцията на християнската вяра-надежда в съвременния свят (§§ 16-23); Истинският облик на християнската надежда (§§ 24-31). Навлизайки в темата за конкретните ситуации, където по-лесно и по-буйно вирее християнската надежда, новата папска енциклика специално изтъква: молитвения живот (§§ 32-34), благотворителността и страданието (§; 35-40), мисълта за Страшния съд (§§ 41-48) и накрая, като заключение, примера на Пресветата дева (49).

Тъй като последният текст на папата е крайно богат и сложен в разгъването си и трудно може да бъде обобщен чрез сухи изречения, ще се опитаме да представим някои от характерните му точки, считани за особено оригинални от повечето коментари, появили се непосредствено след публикуването на енцикликата.

Вярата е надежда
Още в уводния си параграф авторът поставя въпроса за взаимодействието на двете основни християнски добродетели –вярата и надеждата. Като разглежда редица основни библейски пасажи, специално такива от новозаветните книги, като посланията на апостолите, стига до заключението, че вяра и надежда за християните не само са тясно свързани, а че също нерядко свободно си разменят контурите, както например в Първо съборно послание на Петър (3, 15), така че вярата да прилича на надеждата, а надеждата –на вярата.
Благовестието (на древно-гръцки,евангелието), че Христос е възкръснал, не е просто някаква информация, която сме призовани да приемем като вярна, а още повече като събитие свързано със съдбата ни: че по-силата на Христовото възкресение и ние ще постигнем нов живот. Затова християните благовестят, като убеждават, с думи и поведение, че идва спасението. „Можем с право да кажем- пише папата – че християнството не се явяваше само като някаква `блага вест`- едно съобщение с неизвестно дотогава съдържание....Това означава, че Евангелието не е просто някаква комуникация за неща, които сега узнаваме, а съобщение, което произвежда събития и променя живота. Тъмната врата на времето, на бъдещето, широко се разтваря. Оня, който има надежда, живее различно от: получил е нов живот” (§ 2).
В предишен брой на вестника (Виж „Вярата –терзание на безверието”, Абагар 10, 2007) обяснявахме, как от тази жизнена близост на понятията следва възможността да черпим духовна сила от едната или от другата при изкушение във вярата или, съответно, при отчаяние в живота.

Тя не е само блян
По нататък (§ 7-9) Светият отец взема отношение по едно вековно разминаване между християните с католически и православни убеждения и тези приели постулатите на реформацията от ХVІ век. Докато последните редуцират съдържанието на вярата до субективното си убеждение, че обещанията (в същност, спасението) ще бъдат постигнати само в бъдещето, към което се стремим по силата на християнската си надежда ( респективно упование), християните с по-далечни корени поддържат тезата, че във вярващия вече съществува зародиша, зачатъка на обещаните неща, с които са действително свързани още отсега чрез Божията благодат и светите тайнства, най-вече чрез Пресветата евхаристия.

Тя е дейна и в живото, и в обществото
Подобно мнение би трябвало да влия също на вижданията на християните за структурата на обществото и на реда във вселената (§§ 4-6). Доколкото несправедливото разпределение на благата между хората днес не може всеоще да бъде премахнато по силата на християнските ни убеждения, остава вярно, че християнинът не може да гледа на другите –и да действа в последствие - освен като към чеда Божи и братя в Христа, както и що се отнася до вселената, че тя не робува изключително на астрофизическо закономерие, на космически каприз, или на на астрологията, а е послушна на Божието провидение и воля.

Крайната й цел –вечния живот
Крайният стремеж на вярващия, както изповядва (чрез кръстниците), в рамките на обреда (в Западната църква) в предверието на храма, когато предстои да приеме Светото кръщение, е „вечния живот”. Което означава, че тази е целта, която той ще преследва през всички дни от съзнателния си христиански живот. Светият отец си дава сметка, как свъременният човек в същност изпитва противоречиви чувства, що се отнася до живот-без край (§ 10). От една страна, иска да живве, обаче според начина и мярката на сегашния живот, какъвто познава тук на земята и в обстановката на събитията около себе си. Като вижда този живот в условията на надпреварата с другите, с отпадащите си физически и психически сили, всяко удължение –още повече ако е безкрайно- с придружаващите го процеси на състаряване и прогресивна зависимост от другите – не може да му се струва идеално. Така че живот и смърт непристойно се смесват във въображението на съвременния човек, особено невяращия или вторично вярващия. С помоща на Августин Блажени, когото от младините си е изучавал, папата ни връща към тази основна тайна на вечния живот, като осъществяване на една мечта, безсмъртието, присъща на всяко човешко същество, обаче извън и даже противно на конкретните му представи за живота, тъй както го среща около себе си. Става въпрос за постигане на едно щастие, което никой повече няма до ни отнеме, както впрочем сам Спасителят ни уверява в евангелието от Йоана (16, 22): „ Ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме” (§§ 10-12).

Има надежда, и надежда
В едно обстойно подразделение на текста си папата разчиства представата за надеждата, каквато обчеството си е създало от Ренесанса насам, като стремеж заа овладяване на действителността чрез свободния разум на човека, довело с времето до мащабните покушения и срещу разума, и срещу свободата на човека, именно защото и двата считани за неподчинени на Бога, който ни зове към живот и щастие от друго качество (§§ 16 -23). В отговор Светият отец призовава двете страни, вярващи и децата на „просветлението”, да навлязат в полезен диалог за целите и границите на прогреса, през етапите предложени му от разума и свободата на човека. От християнска гледна точка тези граници касаят нравственността на човека (Десетозаконието вписано в сърцето на всяк човешко същество) и неговата свобода на избор при всички условия, даже с риск да греши. Те не могат да бъдат прекрачени безнаказано в името на прогреса, който би накърнил не само достойнството, а и естеството на човека, създаден свободен по образ и подобие на Бога.

Във втория основен раздел на документа (§§ 32-48) Светият отец разглежда конкретиката на ситуациите, където за християнина по буйно се разраства надеждата в духа му. Това са молитвата, деятелността, страданието, мисълта за Страшния съд.

Молитвата
Молитвата ме насочва към Бога –към оня, който със сигурност ще ме изслуша във моите мъки и въжделения, даже когато всички други са ми обърнали гръб. Светият отец цитира примера на виетнамския калдинал Нгуен ван Туан, описан в автобиографичната му книга „Молитви на надеждата”, където обяснява, как успял да запази духовно равновесие по време на 9-годишната тотална изолация в комунистическия лагер, където е бил задържан след установяването на режима в средата на 70-те години: въпреки мълчанието на всичко друго, той непрестанно говори с Бога и чувства как надеждата за избавление ежедневно расте у душата му. Това, както обяснява папата, напълно отговаря на казаното от Августин Блажени за молитвата като упражнение на надеждата –колко по-далечно изглежда постигането на желаната цел, толкова по-силно наплива молитвеното настроение (§ 33).

Деятелност и страдание
Да действаш, да изпълняваш задачи и да гониш цели е израз на надежда в бъдещето –даже такива, които касаят ежедневието ти, като икономиката и политиката. Те също се превръщат в стапала за духа когато човек осъзнае тяхната посредственост и подчиненост на върховната цел –изпълнението на Божията воля и постигането на вечното спасение.
Това става още по-ясно при положение на страдание и телесна немощ. Когато човек успее да превърне болката и безсилието си в позитивно настроение към битието, това означава, че е изчистил пътя към крайната цел, която вярата, т.е. Бог, му гарантира.

Ден последен, ден Господен
В последните параграфи на този основен документ Светият отец се връща към едно понятие от Символа на вярата, Страшния съд – времето и мястото на Божията присъда за делата на хората, тъй картинно описан в Евангелието според Матея, и мощно предаден от Микеланджело в стенописа си в Сикстинската капела във Ватикана. Най често разглеждана като време за равносметка, тази апокалиптична развръзка в историята на човечеството, по думите на папата, се явява като възтържествуване на Божиите обещания –да награди постоянствалите във вярата, надеждата и лябовта, не само с признанието за тяхната праволинейност, а с вечния живот в неговото царство, тъй дълго мечтано и преследвано.
До страшния съдия, накрая (§ 49), както е традиция за основните документи последните няколко папи, като фон на всичко обрисувано в документа, се явява фигурата на Божията майка, образец и стимул за християните по-пътя към обещаното избавление, с право наричана „майка на добрата надежда”.

Архим. Проф. ГЕОРГИ ЕЛДЪРОВ

Канонизацията на порицания философ

2007-11-15T11:00:00.000+02:00

Антонио Розмини-Сербати (1797-1855), духовник, основател на монашеско общество, философ и политически мислител, навремето строго санкциониран от църквата, на 18 този месец ще бъде канонизиран с ранг блажен. Ръкоположен свещеник през 1821 г., той се явява като един от водещите философи от времето с мащабни трудове издаващи пристрастие към идеализма, като „Есе за произхода на идеите”, :Трактат за нравственото съзнание”. Загрижен за обединението на Италия, тогава разпокъсана на десетина държавици, през 1848 г. посредничи пред папа Пий ІХ да бъде създадена една обща италианска федерация с президент папата. Говори се даже, че скоро ще бъде обявен за кардинал. Всичко се променя след като през 1849 г. издава написаната набързо ,в течение на само десет дни, своя пледоари за :Петте рани на църквата”, с предупреждения какво може да се случи на свободата и единението на църквата, ако раните й не бъдат изцерени. Най-разярена е, по негово мнение, раната причинена от невежеството на верните и клира от всички нива. Авторът е незабавно порицан от папа Пий ІХ (1849). Подложен на духовен процес през 1854 г., лично е оправдан, но над съчинението му остава да тежи първоначалното неодобрение, като, повече от 30 години след смъртта му, през 1887 г. 40 избрани цитата са официално санкционирани и прикрепени към официалния списъка на забанените книги (Index Librorum Prohibitorum), за да бъдат извадени от там само през 2001 г., имайки предвид, че повечето от тях съвпадаха с отделни становища на Втория ватикански събор.

СРЕЩА НА ВЪРХА

2007-11-08T12:39:00.000+02:00

В понеделник 6 ноември, във Ватикана се срещнаха двама висши лидери на световните религии, 80-годишният римски папа Бенедикт ХVІ и гарантът за изправността на исляма, 85 годишният саудитски крал Абдуллах, пазител на двете свещени места на ислямския свят, Мека и Медина. Това ставаше за пръв път в историята на двете религии –въпреки че навремето Абдуллах, всеоще престолонаследник, бил на аудинция при папа Йоан Павел ІІ.
В комюникето издадено след 30-минутния разговор в частния кабинет на папата, освен обичайните откровения за сърдечната атмосфера и въпросите от общ интерес, в съобщението се изтъква специално желанието на двете страни да работят за междукултурния и междурелигиозен диалог и в частност за сътрудничеството между християни и мюсюлмани, най-вече в подкрепа на мира и справедливостта, както и по отношение на редица ценности, които стоят близо до мирогледите на двете религии, с изрично споменаване на стабилността на семейната клетка. Както все по-често се забелязва в някои регионални ситуации, където и едните и другите са дискриминирани от религиозно преобладаващото население, християни и мюсюлмани показват готовност да си сътрудничат. Такива процеси са на лице напоследък в Мианмар (до 1959 г., Бирма) и Индия, а вероятно скоро ще се появят и в Китай.
Както е известно в Саудитска Арабия живеят няколко милиона християни, до десет на сто от населението, повечето гастарбайтери и представители на чуждестранни мисии, в откровено неравностойно политическо и обществено положение, с немалко ограничения в практикуването на религиозните си убеждения.

ТАМПЛИЕРИТЕ : След 7 века, истината

2007-11-07T08:46:00.000+02:00

На 25 октомври във Ватикана бяха представени, в рамките на високонаучен симпозиум, оригиналните източници на процеса срещу тамплиерите, един от стълбовете на християнската цивилизация в продължение на три века. Изданието от само 799 екземпляра съдържа цялата документация, съхранена досега във Ватиканския таен архив, със всички обвинения, отговори в защита, процедури (инквизиция), свидетели и решения както на гражданския така и на църковния съд, респективно на френската и на ватиканската страна. Представянето се състоя в една от най.престижните зали на Ватикана, Аулата на Синода, където по статут периодически се събират генералните асамблеи на католическите епископи. Освен висшите ватикански сановници, отговарящи за Апостолическата библиотека (Раффеле Фарина) е за Тайния архив (Серджо Пагано), държаха лекции и направиха изказвания редакторите на изданието и признати специалисти по темата. За всичко ще информираме нашите читатели, щом се доберем до материалите на историческата реабилитация, станала възможна и поради искреното желание на нашата църква „да признае греховете си” и да иска прошка за (зло)стореното през вековете.
Не е нужно да припомняме фактите около началото и подвизите на голямото рицарско движение на тамплиерите, което заедно с хоспиталиерите (днес Малтийски орден) дава отпор на настъплението на исляма към сърцето на християнска Европа. Те винаги представляват елита на християнските армии и последна защита на крепостите им. Съревнованието между двете организации, някои непремерени алианси с едната или другата страна на вътрешнохристиянски конфликти (така тамплиерите през 1305 г. се съюзяват с разрушителя си Филип Красиви срещу своя духовен гарант, папа Бонифаций VІІІ) и най-вече огромното влияние, което упражняват в християнския свят чрез богатствата и връзките си на Изток и на Запад, водят до конфликти, дебнене и нерегламентирани хватки. Опити да бъдат сложени под по-голям политически и църковен контрол се забелязват десетилетия преди трагичния им край. Така Вторият лионски събор през 1274 г., където участват исполините на западно-християнската богословска мисъл, Бонавентура и Тома Аквински, и се постига широко съгласие за обединение с източното православие (Лионска уния), взема решение тамплиери и хоспиталиери да се обединят в едно тяло, но идеята не се приема и през 1306 Великия магистър Жак дьо Моле, завършил на клада през 1314 г., категорично я отхвърля.
Убедени сме, и искаме да мислим, че новата документация ще докаже на първо място искрената лоялност на тамплиерите към католическата църква, въпреки мащенската роля, която в случая взела връх в отношенията с едни от най-достойните й чеда.

Духовни упражнения във Варна

2007-10-12T11:59:00.000+03:00

В католическата църква „Свети Архангел Михаил” във Варна ще се проведат духовни упражнения в две части.
От 26 до 28 октомври 2007 г. ще тече курс „Самарянка”, който е предназначен само за жени. Това ще е време за духовно обновяване, както и за възможност да се започне нов живот с Църквата.
На 3 и 4 ноември 2007 г. курс „Филип” (Нов живот с Бога) пък е за всички, които искат да вникнат в прекрасния дар на новия живот с Бога. Организаторите припомнят, че без конкретни решения и стъпки във вярата нищо не може да се постигне.
Повече информация ще намерите на адрес http://www.catholicvarna.com/

Варненската енория в интернет

2007-10-12T11:34:00.000+03:00

Вече и енория "Непорочно зачатие на Дева Мария" във Варна има свой сайт. Можете да го посетите на адрес http://www.catholicvarna.com/index2.php
На пет езика всички жители и гости на морския град могат да получат информация както за живота на енорията, за новини от католическия смят, така и да получат достъп до библиотека в електронен вид.

Реликви - дарение за музей

2007-10-07T12:57:00.000+03:00

Агенция БГНЕС разпространи новината, че дарение от лични вещи на католическия епископ Евгени Босилков получи Историческия музей в Плевен. Сред тях са разпятие, ползвано от свещеника, броеница и парче от ризата, която е носил в затвора. На 3 октомври 1952 г. комунистически съд осъжда на смърт епископ Евгений Босилков, по обвинение в шпионаж и антидържавна дейност. Екзекутиран е тайно на 11 октомври, а и до днес не е известно къде е погребан.

Концерт в катедралата "Св. Йосиф"

2007-10-05T06:44:00.000+03:00

На 7 октомври от 17 ч. в софийската катедрала "Свети Йосиф" ще се състои концерт, наречен Psalmenconzert - песни и псалми, в изпълнение на Цветан Денев (глас), Светла Бешовишка (пиано), Мими Антонова (сопрано) и Пенка Казанджиева (текст).
В програмата M. Luther, G. Allegri, J.S. Bach, M. Ravel, J. Bock, L. Graap, A.L. Webber, Ts. Denev.
Входът е свободен. Заповядайте!

Незнайни подвижници в Църквата

2007-09-25T08:10:00.000+03:00

Желая чрез Вашият вестник Абагар да разкажа на читателите му за един колкото и уникален,толкова и обикновен,рядко срещан човек. За отец Кирил Дойчев от град Куклен - бивш свещеник, понастоящем пенсионер по болест. Отец Кирил дълги години с апостолска жар е проповядвал словото божие с личен пример и дела .Повече от 20 години, 7 от които в нашия град, е служилвсеотдайно на бога и хората, грижил се е и се грижи за болни и самотни хора, утешава и подкрепя страдащите. Подпомага с малки суми,според възможностите си бедни хора. В продължение на 3 месеца е давал храна на една болна и стара жена, 3-5 години (всеки ден)отделя от собствената си храна за един самотен човек.Със скромните си спестявания, подобно на Йовковия Серафим,е закупил и подарил на хора и на учреждения (училище, библиотека, кметство, поща и др.). 180 евангелия ,60 библии,100 стенни икони на св.Богородица, 60 малки инконки за лека кола, 40 масивни пейки,направени по негова поръчка (които подарил на всички учреждения,църкви и джамия в града ни), 30 столчета и табуретки, 60 купички и лъжици- алпака за обредно хранене и др. (в с. Филипово, с. Присъдец –Тополовградско, и с. Розово-Казанлъщко). Отец Кирил е зачитана и уважавана личност в града ни, както от млади и стари, така българи,турци и роми. Нека господ му даде здраве и дълъг живот и нека все така всеотдайно да служи на бога и хората.

Куклен, 31.08.2007
(Подпис: В. Петров)

Приятно е и представлява изключителна гордост за нас да поместим възхитителната Ви оценка, толкова рядка днес в нашето общество, за личността и делото на един скромен и измъчен труженик на източно-обрядната ни църква. Нямаме честа да познаваме лично отец Кирил, но сме виждали негови снимки като млад свещеник отпреди близа 30 години, колко гордо си носи униформата, през едно време, когато да бъдеш католически духовник в България не се считаше за толкоз престижно и много малко хора смееха да приемат църковен сан. Възхищавали сме се също от фигурата на неговия родственик и едноименник отец Кирил Дойчев Старши, истински апостол сред нашите верни в пограничните региони, където навремето е понасял лишения и унижения, даже побой от страна на недружелюбиви инославни събратя. В стари снимки осанката му нерядко се откроява около папския представител в България, архиепископ Анджело Ронкалли, по-късно папа Йоан ХХІІІ, който очевидно високо го ценял. Сигурно в семейната памет на Дойчеви ще има спомени за онази връзка с големия папа.

Русенската енория със собствен сайт

2007-09-21T21:24:00.000+03:00

Католическата енория "Св. Павел от Кръста" в Русе може да се похвали с един много добре изглеждащ сайт, който можете да видите на адрес http://www.catholic.bg/ruse/site/index.php?lang=bg

Богато съдържание, винаги актуална информация, събития - минали и предстоящи, богата галерия - всичко това е само малко от видяното в сайта. Останалото ще откриете сами. Приятно разглеждане!