НОВА НАДЕЖДА ЗА МЕДИИГЕ

Както всяка година на 24 януари, календарен празник на св. Франциск Салски, патрон на католическата преса, папата подписа послание в подготовка на годишното, вече 42-ро, честване на Световния ден на комуникациите, който, както е известно, су състои на първия неделен ден след Петдесятница. Тази годишното послание е посветено на темата „Медиите на кръстопът между стремежа за надмощие и служенето. Да търсим истината за да я споделяме с другите”.
Разделено на 6 параграфа, посланието започва с констатацията за растящото влияние на медиите в съвременното общество, до степен, че същите все по-често се явяват като средство не само за надмощие, а и като водещи играчи в събитията, които те самите създамат с цел надмощието над човека (§ 1). Следва изброяване на заслугите на същите медии за преодоляването на злини и прекрачването на разделенията между хората от различни групи, като способстват за обмяната на информация в световен мащаб, за ограмотяването на световното население, за общуването, демокрацията, диалога между хората и по-голямото разбирателство сред тях. Същевременно обаче те нерядко се превръщат в пособия за провеждането на интереси на отделните играчи на световната сцена, както това става когато са насочени към преследването на идеологически цели или към пласирането на продукти (реклама с невярно съдържание). С претекста, че представят реалната картина на нещата, те в същност нерядко предлагат извинения и изкривени начини на поведение в личния, семейния и обществения живот. С цел да си гарантират аудитория, прибягват даже до престъпване границите на морала, до вулгарности и сцени на насилие. Често предлагат технологии и поощряват начини на живот и поведения, които в крайна сметка водят до все по-щироко разтваряне на ножицата между богати и бедни в световен мащаб (§ 2).
Следователно медиите, а с тях и човечеството, днес се намират пред един кръстопът, пред дилемата да избират между доброто и злото, каквато не сме познавали досега.
Налага се да се запитаме доколко е разумно да позволяваме на медиите да слугуват на безконтролните възможности да се налагат на аудиторията си и да попаднат в ръцете на онези, които си служат с тях за да манипулират съзнанието на хората. Не е ли по-разумно да направим така, че да останат в служба на човека и на доброто (§ 3)?
Следователно –продължава Негово светейшество- ролята, която са си изградили напоследък в обществото, засяга основите на антропологията, т.е. на понятието човек, истинското предизвикателсгво за третото хилядолетие. Медиите днес наистина касаят основни измерение на човека като такъв и на онова, което той представлява. Когато медиите изпускат етичните си котви и се освобождават от обществените си задръжки, те пропускат идеята за централното значение и неприкосновеното достойнство на човека, заплашвайки неговата съвест, неговия свобеден избор и, в крайна сметка, обуславят свободата, даже живота и съвестта му.
Необходимо е медиите да се насочат в защита на човешката личност и на пълното уважение на достойнството му. Съществуват предложения да заговорим за „инфоетика”, както вече говорим за „биоетика” (§ 4).
Не трябва да позволяваме медиите да се превърнат във високоговорители на икономическия материализъм и на нравствения релативизъм, истинските бичове на нашето съвремие. Нека напротив те да станат проводници ва истината пред онези, които са изкушени да я отричат или направо да я рушат. Към тази възвишена и омайваща цел са призовани медиите: да ползват всички изразни форми, все по-красиви и изтънчени, каквито са в състояние да си създадат(§ 5).
Последният параграф (§ 6) от посланието на папата е натоварен с голям оптимизъм, че светлината на Спасителя ще ни помогне да догоним възвишените цели, към които медиите са призовани в служба на човека. Той изтъква също успеха на многобройни медиини програми и продукти, зачитащи човека и неговото достойнство във всички отрасли и направления в света на медиите и комуникациите.